Излезе от кухнята, мина през килера и разтвори летящата врата към трапезарията.
И там беше толкова горещо, колкото в кухнята.
Същото и в голямата зала.
И същото, както установи като мина покрай отворената му врата — и в кабинета. А през открехнатата му врата излизаше не само горещина, но и лютивата миризма на пушек.
Откъде пушек?
Обзета от паника, Бетина отвори докрай вратата, очаквайки едва ли не да завари стаята обгърната в пламъци. Но видя само тлеещите въглени в камината.
А отпреде ѝ, свит на кравай, спеше дълбоко Пайуакет.
Сега пък откъде се взе този огън? Самата тя не беше го палила — в това поне беше абсолютно сигурна.
Пък и да беше — дори да приемеше, че го е запалила сутринта, преди да излезе за работа… как беше успял да гори цял ден? Че и цялата къща да затопли?
А щом не го е запалила тя, кой го е запалил? Посегна към телефона да се обади на Дан Уест, но размисли. Добре де, някой е влязъл с взлом. Но за какво му е било да оставя горящ огън? Не вижда никаква логика.
В същия момент очите ѝ се спряха върху пожълтелия ръкопис, скрит от дядо ѝ в най-долното чекмедже на бюрото, но който сега лежеше точно в средата на махагоновата му повърхност.
След което се сети за картината, която Сара Крейн беше нарисувала преди две вечери и която все още си стоеше на статива в студиото, подпряна точно така, както я беше оставила Сара.
Ако изобщо беше все още там?
Изведнъж Пайуакет се събуди, озова се с един скок на бюрото, подуши ръкописа и след това погледна Бетина, а жълтите му очи светеха по-силно и от тлеещите въглени в камината, от която току-що се беше отделил. Само след секунда скочи обратно на пода, хукна през вратата и зави наляво.
Към студиото.
Бетина тръгна подире му, но преди да направи и една крачка, се извърна, отиде до бюрото и грабна ръкописа. И притиснала здраво към гърдите си старите страници, последва своя домашен любимец.
Когато стигна до студиото, Пайуакет вече я чакаше върху шезлонга.
А рисунката върху статива, като портите към имота и дори самата къща, беше някак си променена.
Пламъците горяха по-ярко, отколкото Бетина ги помнеше, и буквално се напъваха да изскочат от хартията.
Пайуакет беше отново на крака и настойчиво завираше муцуна в ръкописа, а по някое време замахна сърдито с лапа и изби половината му страници от ръцете на Бетина. Тя стисна още по-здраво останалите ѝ листа и очите ѝ изведнъж попаднаха на разкрилите се върху страницата думи:
Струпах накуп всички книжа от кантонерките и около тях наредих всички дървени столове. Покрай столовете натрупах всичко друго запалимо, което ми попадна в офиса и залях всичко със светилен газ от ремонтната работилница. След малко свирката изсвири и бях сигурен, че вече всички тъкачи работят с пълна сила на становете, че всички работници са по местата си.
Включително и Хонория.
Най-вече Хонория.
И тя е вече зад стана си, с копелето на брат ми в утробата ѝ, а ръцете ѝ тъкат материя, по-разпусната и от моралните ѝ норми. Но няма да е за дълго.
Представях си вече как ще лумне пожарът, след като драсна клечката и я хвърля всред всичките ми подпалки. Мъхът във въздуха ще прихване някоя искра, самият въздух ще пламне и ще обгърне сградата, заедно с всички в нея.
Заключих отвън двете големи врати на склада и…
Телефонът иззвъня.
Неочакваният звук стресна Бетина, тя изпусна и останалите листа на пода, а Пайуакет скочи от шезлонга и се шмугна под него.
Бетина вдигна слушалката и я долепи до ухото си, но преди да успее да каже и една дума я зашлеви зъл глас:
— Остави ги на мира — изрече гласът, тих, опасен и треперещ от бяс. — Остави децата ни на мира.
Топлината в къщата внезапно бе прогонена от наплив на ужасен студ. Бетина познаваше този глас, идеално го знаеше, макар никога досега да не го беше чувала по телефона. Знаеше го от своето минало.
Знаеше го от кошмарите си.
Пръстите ѝ така стискаха слушалката, сякаш бяха залепнали от студ към нея.
— И те държа под око — каза гласът.
След което настъпи тишина.
Ужасният студ, който бе залял Бетина само преди секунда, се превърна в страх и тя погледна инстинктивно през огромните прозорци на зимната градина. Тъй като вътре беше прекалено светло, не успя да види нищо навън, освен тъмнината, обградила от всички страни къщата.
Но това не пречеше никому да гледа отвън вътре.
Обзета от ужас, какъвто беше изживявала само веднъж досега, Бетина се втурна през къщата и взе да проверява една по една вратите и всичките прозорци, да се убеди, че са заключени.