— Ник — успя да каже най-после. — И Шеп.
— Ела в кухнята — покани я Бетина. — Ще запаря пресен чай.
Лили разкопча палтото и последва Бетина в кухнята.
— Ник напоследък май става все по-зле, та… — Тук се подвоуми и Бетина усети, че никак не ѝ се ще да каже онова, което ще последва. Но Лили пое дълбоко въздух и се доизказа: — Шеп се закани, че ако не се оправи, щял да го върне обратно в болницата.
Бетина, която в момента пълнеше чайника, се намръщи. Макар Ник да нямаше часове при нея през тази учебна година, засичаше го от време на време из училището и беше останала с чувството, че вече е по-добре.
— По-зле ли е напоследък? — попита.
— Кара го на приливи и отливи. Мислехме, че новото лекарство се отразява добре на халюцинациите му, но напоследък и те стават все по-зле. — Лили пак се поколеба, после добави: — Само че започна да им вика видения.
— Това не ми харесва — намръщи се още повече Бетина.
— Не знам вече какво да правя — рече Лили, съблече най-сетне палтото и седна на един от столовете около голямата дъбова маса.
А на Бетина ѝ стана съвсем ясно за какво е дошла Лили и защо толкова късно през нощта. Добави още малко сух чай в чайника и се облегна на плота, скръстила ръце пред гърдите си, изчаквайки го да кипне. Каквото и да иска Лили, ще трябва първо да ѝ се помоли.
Не ѝ се наложи да чака дълго.
— Раз… разправят — поде неуверено Лили, — разправят, че си можела разни работи…
Притесненият вид на Лили Дънигън насмалко да разсмее Бетина, но в същото време ѝ се видя тъй жалка, че ѝ се прищя да я прегърне.
— Независимо какво разправят — рече кротко, — нито правя магии, нито предсказвам съдби и изобщо неща от тоя род.
На Лили като че ѝ идеше да потъне в земята от срам.
— Само се питах… питах се… дали не можеш да направиш нещо… няма значение какво… да помогнеш на Ник.
Чайникът засвистя, Бетина сипа врялата вода в порцелановия чайник, после го сложи заедно с две големи чаши на масата.
— Не съм вещица — каза.
— Ама аз… аз никога…
— О, я стига, Лили — засмя се Бетина. — Само не ми разправяй, че не си чула клюката.
Лили се изчерви, с което отговори на въпроса ѝ.
— Дай да си говорим честно. И двете знаем, че съм някакво чуждо тяло в този град. Аз съм художник — е, може би не кой знае какъв — а освен това се интересувам и от куп други неща. От билки, природолечение и прочие. Поради което хората могат и да ме смятат за смахната, но това не значи, че съм вещица.
— Знам — не се предаваше Лили. — Но съм чувала, че си давала на някои хора…
— Дала съм на двама-трима хомеопатични средства и някоя и друга смеска от лечебни отвари, но нищо повече, Лили. А по отношение на проблеми като този на Ник изобщо нямам представа какво може да се направи.
Наля чай в двете чаши и побутна едната към Лили.
Лили изгледа подозрително чашата.
— Малко лимонена трева, зелен чай, цикория и джинджифил. Нищо друго — успокои я Бетина. — Ако съм улучила пропорциите, би трябвало да ти подейства успокояващо.
Лили се поколеба, опита чая, после пое цяла глътка, след нея и втора. Когато най-после остави чашата, побутна я към Бетина за допълнително. Цветът на лицето ѝ почна да придобива по-нормален вид.
— Просто не знам как да постъпя — въздъхна.
— Шеп може и да е прав — подсказа Бетина. — Убедена съм все пак, че лекарите на Ник са достатъчно компетентни.
— Но лекарствата престанаха да му действат. Даже и в болницата получи една ужасна халюцинация…
— В каква болница? — сепна се Бетина.
— След като го пребиха — обясни Лили. — Онзи ден. Има две-три спукани ребра и комоцио.
— Кой го е бил?
— И да знае, не ще да каже — завъртя глава Лили. — Разправя, че го нападнали изотзад, та изобщо не успял да ги види.
От което Бетина заключи, че извършителят трябва да е Конър Уест, който беше обвинил Ник и Сара, че са убили кучето му, а сега Ник го е страх да ги посочи, та да не го пребият още по-сериозно. Нищо чудно, рече си, като се има предвид, че бащата на Конър оглавява така наречената полиция в Уоруик.
— Та още в болницата Ник получи халюцинация, че болничната му стая гори. Че леглото му се е запалило и ще изгори жив сред пламъците.
Мислите на Бетина взеха да се гонят една друга. Тоест, това е било точно през онази вечер, когато Сара беше тук и рисуваше.
Рисуваше огън.
Значи, докато го е рисувала, Ник го е виждал?
Пак ли се повтарят нещата? Ник пак ли е виждал онова, което Сара рисува? Тя нали разправяше, че видял закланото куче, което е рисувала?