— Е, и? — възрази Ник. — Да не мислиш, че ще вземе да разправя на майка си как си я сварила да се натиска с Конър Уест?
— Нямаш представа на какво е способна Тифани — каза Сара и спря за една-две секунди да си поеме дъх и да ѝ поотмине болката в хълбока. — Ще се прибере преди мен и ще съчини някаква история. След което те ще се обадят на Кейт Уилямс и тя ще ме прати кой знае къде. — Болният ѝ крак изведнъж поддаде и тя инстинктивно се хвана за Ник, за да не падне. — Просто не знам какво да правя.
— Първата ни работа е да се измъкнем оттук — отвърна Ник. — Главният път е нататък — посочи надясно от себе си, — но ако баща ми е тръгнал насам, точно по него ще мине. А Конър и Тифани са на стария път. Ако продължим направо, ще стигнем до временната отбивка, която свързва двата пътя. А тя ще ни отведе право в града. Малко заобикаля, но вероятността да се засечем с някого по нея е много малка.
— Окей — въздъхна Сара, но усети, че куца много повече, отколкото преди. — Дано поне няма изкачвания.
— Все по равно върви — успокои я Ник. И наистина, след няколко минути излязоха от гората и стъпиха на тесен черен път, покрит вече с тънка корица сняг. По северната страна на пътя минаваше подпорна стена, а двата му банкета се скосяваха към остатъците от някогашните отводнителни канавки. — Ти измисли ли какви обяснения ще дадеш на Гарви?
Но преди Сара да успее да му отговори, фарове прорязаха тъмнината зад гърба им и дългите им сенки се източиха пред тях по пътя.
— Пази се! — викна Ник и се втурна надясно. Но като извърна глава, забеляза, че Сара е побягнала на противоположната страна, където канавката беше много по-плитка и каменната подпорна стена не предлагаше никаква защита.
— Насам, Сара! — изкрещя Ник в опит да надвика воя на приближаващата кола.
* * *
Като чу гласа на Ник, Сара се обърна и го видя как ѝ маха бясно, щръкнал от кръста нагоре от насрещната канавка.
Ами сега?
От нейната страна канавката беше толкова плитка, че надали щеше да я скрие, дори ако залегнеше в нея. Погледна към приближаващите се по пътя фарове, времето забави своя ход и тя си спомни за една друга нощ. Нощ, която сякаш принадлежеше на някакъв друг неин живот…
Изведнъж пак беше яхнала колелото си и въртеше педалите с всичка сила, тръгнала да търси баща си.
И пак пред нея блестяха фарове и се приближаваха.
Точно като сега.
Понечи да свърне към канавката, но усети, че няма да ѝ стигне времето и…
— Сара! — изкрещя Ник, изскочи от насрещната канавка и тръгна да пресича пътя.
Сара обаче стоеше като парализирана от силата на спомените, замръзнала насред пътя.
Усети как всичко ще се повтори. Затвори очи вцепенена, безсилна да направи каквото и да било, за да се спаси.
* * *
— Не мога да го повярвам! — виеше Тифани, вперила очи през предното стъкло. — Пак тя! Пак тая гадна Сара!
— Къде? — попита Конър и включи на по-високи обороти чистачките. — Не може да бъде!
— Нали ти казах, че я видях! — не млъкваше Тифани. — Искаш ли да я уплашим?
Конър обаче изобщо не я слушаше. Беше се надвесил над волана и се взираше през стъклото. — И Лудия Ник е с нея — прошепна не толкова на Тифани, колкото на себе си.
А Тифани захихика при споходилата я мисъл:
— Направи се, че се каниш да ги сгазиш!
Но мисълта на Конър Уест беше изпреварила нейната.
— Малко ще им е — отвърна, а в паметта му изплува образа на умиращото му куче. Настъпи докрай газта, включи дългите светлини и насочи автомобила право срещу Сара Крейн и Ник Дънигън.
* * *
— Конър! — изкрещя Ник срещу внезапно ускорилата хода си кола. И грабна ръката на Сара. — Бягай!
Допирът на Ник мигновено върна Сара в настоящето: фаровете на бащиния ѝ пикап избледняха, но онези на приближаващата лека кола ставаха все по-мощни и осветяваха нощта като някакъв величествен…
Пожар!
И в съзнанието ѝ изникна нов спомен — от картината, която беше нарисувала по време на престоя на Ник в болницата. И видя съвсем ясно пламъците ѝ на фона на тукашното нощно небе.
В същия миг в главата на Ник изпищя единият от гласовете и в мозъка му избухна споменът за халюцинацията, която бе получил в болницата.
Пламъци!
Навсякъде само пламъци.
Но тези тук не бяха обикновени пламъци, а такива, които той можеше да контролира, да използва — по същия начин, по който бе използвал и онова оръжие-фантом срещу налитащото на Сара куче на Конър Уест.