Оставаха му още три километра до Уоруик, а като вземеше предвид откъде минаваше пътя му през следващите два, веднага изчисли къде е пожарът.
Някъде около стария временен път.
Е, Анджи, вечерята и телевизията ще почакат малко.
Веднага след старото затворническо гробище Мич свърна наляво по „Фокс Холоу Роуд“, покрит със слой девствен сняг. Превключи чистачките на високи обороти и намали ход. При този обилен снеговалеж само това му липсваше — да се набута в канавката.
Пресегна се за мобилния телефон, който при шофиране винаги държеше на дясната седалка, и набра 911.
— По спешност ли звъните? — попита го операторката, след като вдигна на второто позвъняване.
— Казвам се Мич Гарви. Движех се по главното шосе на път към дома, когато забелязах, че на север нещо гори. Току-що свърнах по „Фокс Холоу Роуд“ и имам чувството, че е леко в източна посока.
— Къща ли е?
— Няма начин. В тоя район няма къщи. Според мен е на стария черен път. Кола най-вероятно.
— Веднага пращам пожарна.
Мич прекъсна разговора и с приближаване към излаза за временния път намали ход, после сви надясно по тясното платно, което вече беше покрито със сняг. Въздъхна ядно: градската управа от години се канеше да го превърне в пътека за джогинг и велосипедисти, но нещата така си и стояха непроменени, та от година на година само все повече хлапетии се навъртаха насам да вършат бели.
И нямаше година, през която поне едно момиче да не се прибере оттам бременно. Но той лично поне нямаше поводи за притеснение в това отношение: Тифани беше добро, богобоязливо момиче.
Заревото в небето ставаше все по-силно.
Мич намали още повече скоростта, последва завоя на пътя и видя: кола — или поне останките от кола — със смачкана от подпорната стена предница, застанала напряко и запречила почти целия път. Предното стъкло — разбито, единствената врата, която виждаше, зееше — и тя без стъкло.
Приближи се, доколкото сметна, че е разумно, и слезе от пикапа.
И едва тогава разпозна колата.
Обичайното му вълнение при гледката на облизващи нощното небе пламъци изчезна и на негово място в корема и в гърдите му се процеди киселина.
С прогарян от гадното чувство стомах, Мич се отдръпна от горещия огън, пак отвори мобилния си телефон и позвъни в дома на Дан Уест.
Слабият вой на сирена на пожарната бе взел да пробива мрака, а в това време Мич стоеше облегнат на предната броня на пикапа си и чакаше или Дан, или Андреа Уест да вдигне.
* * *
На Ед Крейн не му излизаше от главата последният му разговор с Мич Гарви.
Започнал бе преди час, след като Ед остави празната си табла върху конвейера, който я отнесе в кухнята, и тръгна към общата стая с единственото намерение да седне да погледа малко телевизия, преди да се прибере за лягане в килията си.
Мярнал бе с ъгълчето на окото си тъмносинята униформа, но не ѝ обърна внимание до момента, в който нечия ръка го сграбчи за рамото, дръпна го назад, завъртя го и го блъсна в стената.
Едва тогава разпозна Мич Гарви, който го притискаше с длан в гърдите да не мърда. Покрай тях минаваха затворници, но на Ед и без да гледа му беше ясно, че погледите им с устремени право напред и че никой няма желание да се намесва в отношенията между Ед и надзирателя.
— Сара взе да се превръща в проблем — изрече тихо Мич, наврял лицето си в това на Ед. — И ти си част от този проблем. Заедно с Бетина Филипс.
— Че какъв проблем мога…
— Тук приказвам аз — прекъсна го злобно Мич, — а от теб се иска само да слушаш. Дори да не мога да попреча на Сара да те вижда, много лесно ще ми е да прекратя срещите ти с Бетина Филипс. Само дето не ща да попълвам разните му там формуляри. Така че чуй какво ще ти кажа: ако Бетина Филипс пак дойде да те види, отказваш да се виждаш с нея. Разбра ли?
Какви ги дрънка тоя Мич? Откъде накъде учителката на Сара по рисуване ще има нещо общо с „проблема“, който Сара причинява.
И чак по някое време се усети: Бетина Филипс не представлява проблем за самата Сара, а за Мич Гарви.
— Според мен… — понечи да рече Ед.
— Слушай какво ти казвам! — изсъска Мич и притисна още по-яко Ед към стената. — От часовете по рисуване може и да не можем да я спрем, но с тях ще си остане! Оная Филипс не е с всичкия си. На всичко отгоре не е и християнка, и няма да позволя на твоята да има нещо общо с нея. Поне докато живее под моя покрив. Ясно ли ти е?
На Ед му беше ясно, но изглежда кимането му не беше достатъчно за Гарви.
— Нали искаш да е на сигурно място и да е щастлива?
Ед отново кимна.
— Тогава прави каквото ти казвам.