Да, аз съм пак порусначен. Какво да се прави. Правилото е следното: и това, като всичко останало, не е каквото изглежда; можеш само да бъдеш уверена, че е още по-лошо. Всеки руснак, с когото съм разговарял — изключения няма — смята, че Първо основно училище е било работа на държавата. Как го казваха… По държавни съображения… така почваше. По държавни съображения… после тръгва от уста на уста, закодирано на езопов език. Ние имаме нужда от нещо, което да засили националната решимост във войната по югоизточната ни граница. Взривове на самолети или жилищни блокове няма да свършат работа — нещо по-страшно ни трябва. По-добър детонатор.
Разбира се, това е само теория. При това със симптоми на параноя, поне за западния поглед. И все пак фактът, че всеки руснак я преподписва независимо и спонтанно: е, това не е вече теория.
Ще решиш, че е тенденциозно. Ала виж на какво ми приличат.
Планетата има плешивина; по средата й е Комбинатът. На сто версти във всички посоки няма живи дървета. Ала някои мъртви все така си стърчат. Обичайно остават по два клона без листа и без вейки, сгънати покрай ствола на дървото надолу. Отдалече приличат на хора, оцелели след лагера, скитащи се, прикрили срамотиите си с ръце. А над тях — наблюдателни вишки — стълбовете без жици.
Ще решиш, че е тенденциозно. Но наистина на това ми приличат.
2
Статистика, мълчание и нужда
Графиката се състои от две линии, които си проправят път отляво надясно. Горната е раждаемостта, тя се спуска надолу; долната — смъртността — се изкачва нагоре. През деветдесет и втора се срещат. Оттам нататък линията на живота слиза рязко, а пък линията на смъртта се изкачва стремглаво. Все едно тригодишно дете се опитва да нарисува долната половина на акула или кит: широкият торс се стеснява докрай, след което се разперва в опашка. Руски кръст.
Изтощение, недохранване, пренаселени домове, всенародната липса на широки легла: тези неща също помагат. Но основният метод за контрол на раждаемостта е абортът — съдбата на девет от десет бременности в Русия. Седем десети от тези аборти се извършват след края на третия месец, в атмосфера на омерзение и опасност; междувременно нуждата от по-нататъшни аборти често отпада чрез неволната стерилизация. Ако и това не свърши работа, детската смъртност винаги е на линия: цифрите са нараснали през последните пет години и сега сме на равна нога с Колумбия и Мавриций.
Един мъж в Русия има деветократно по-голям шанс да умре от насилствена смърт от един мъж в Израел. Ако има късмет, ще живее колкото мъжете в Бангладеш. Новото демографско явление: село само от бабушки. Младите са заминали, а мъжете са мъртви.
Казват, че Русия ще стане „помпа за епидемии“. Санитарен кордон ще опаше Северноевразийското плато, гостите ще пристигат облечени като астронавти на луната.
Във всеки случай се очаква през следващите петдесет години населението да намалее наполовина.
Тук в хотела има едно младо семейство (чакат да бъдат настанени в постоянно жилище): мускулест съпруг, мускулеста съпруга, едно малко момченце. Винаги са по анцузи, сякаш трябва да бъдат готови на момента да скокнат за комплекс упражнения или спринт; само дето не правят нищо друго, освен да ядат. При това са мълчаливи и самоотвержени в тази дейност. Седя с гръб към тях в трапезарията. От към масата им не се чува нищо освен тракането на прибори и задавено или изсърбало искане на допълнително — плюс тихото бръмчене и скърцане на различните джаджи, към които е включен синът (слушалки, конзола за електронни игри), заедно с неуморното стържене на светещите му кънки. Чудя се дали изобщо обсъждат в какво точно са се забъркали. Непрекъснатото поглъщане на храната им помага да пазят мълчание — конспирацията на мълчанието.
Майката и бащата заминават за Комбината. Там естествената им сила ще бъде извлечена от тях, както никелът се извлича от рудата. Младостта им ще бъде стопена и ще бъдат надлежно заместени — може би от момчето и бъдещата му жена. Надниците са високи. Кариерите — кратки. Но сега има здравен план, тъй че ще им помогнат за респираторната болест и за ранния тумор.
Виждам капитализъм с руско лице, с държавническо лице. Държавата се е отказала от национализацията и от монопола върху трудовата заетост. Днес тя е само основният акционер, главният олигарх — автогарх или оликрат. А държавата трябва да бъде все тъй тежка и сурова, защото топографията продължава с опитите си да разкъса Русия.