— Не, готова съм да те слушам. Днес е денят, в който ти каза, че ще ми обясниш как стоят нещата. Няма ли да ми кажеш?
— Моля?
— Снощи ти каза: „… ще си поговорим утре“. Аз съм готова.
Дрейк се начумери, очите му потънаха под присвитите вежди. Роуз усети, че започна да се разколебава.
— Мислех, че сме се разбрали да не задаваш никакви въпроси за работата ми — сопна се той.
— Вече е твърде късно да стоя настрана. Знам изключително много за твоята работа досега.
— Какво значи това? — извика Дрейк и скочи от мястото си. Събра мислите си, приближи се бързо до нея и впи ръце в раменете й. — Какво значи това? — повтори той приглушено.
Роуз не вдигна очи, продължаваше да гледа неподвижно отпуснатите си ръце. Тя изтърпя болезнената хватка и изрече бавно:
— Доктор Толан смята, че Земята разпространява умишлено болестта на Забавянето на смъртта. Така е, нали?
Жената очакваше отговор търпеливо. Той бавно разхлаби хватката си, докато остана неподвижен, с отпуснати ръце, объркан и отчаян.
— Откъде ти хрумна това?
— Така е, нали?
— Искам да зная защо смяташ така — проговори той, останал почти без глас. — Не си играй на глупави игри с мене, Роуз. Проумей го веднъж завинаги.
— Ако ти кажа, ще ми отговориш ли на един въпрос?
— Какъв въпрос?
— Земята умишлено ли разпространява болестта, Дрейк?
— О, господи! — вдигна безпомощно ръце той.
После коленичи до нея и пое ръцете й в своите. Роуз усещаше трепета им. Той се насили да говори нежно, мило:
— Роуз, скъпа, слушай, ти си хванала дирята на някаква гореща следа и мислиш, че можеш да я използваш, за да ме дразниш в един малък съпружески разговор, пълен с остроумия. Не те моля за нещо голямо. Само ми кажи кое точно те накара да ми наговориш тези… тези неща? — Дрейк бе наистина сериозен.
— Днес следобед ходих в Медицинската академия. Прочетох там някои неща.
— Но защо? Кое те накара да го направиш?
— Ти изглеждаше така заинтригуван от болестта. А доктор Толан заяви, че тя се е разраснала неимоверно, откакто има междузведни пътувания. Освен това заболелите са най-много на планетата, която е най-близо до Земята.
— А ти какво намери? — настоя да разбере той. — Ти какво откри, Роуз?
— Потвърждение на думите му. Едва успях да прегледам набързо насоката на изследванията им през последните няколко десетилетия. За мене е ясно, че някои хоукинианци допускат възможността болестта да води началото си от Земята.
— Казват ли го открито?
— Не. А, ако са го казали, то аз не попаднах на такива пасажи — тя го изгледа учудена. В случай като този правителството непременно би проучило изследванията на хоукинианците. — Не знаеш ли за изследванията им, Дрейк? — запита го тя тихо. — Правителството…
— Няма значение — Дрейк се бе отдръпнал от нея, но сега отново я погледна, очите му бяха спокойни и бистри. — Виж ти, какъв специалист си по тези въпроси! — изрече той, сякаш правейки някакво невероятно откритие.
Специалист ли? Та той едва сега ли бе разбрал това, сега, когато имаше нужда от нея?
— Аз съм биолог — промълви тя, а нервите й се изпънаха от напрежение.
— Да, зная. Но имам предвид твоята специалност. Не ми ли каза веднъж, че ти работиш върху проблемите на растежа?
— Може и така да се нарече. Имам двайсет научни публикации за взаимовръзката между нуклеиновата киселина и развитието на ембриона, субсидирани от Дружеството на болните от рак.
— Добре. Трябваше да се сетя — той бе поразен от нов пристъп на възбуда. — Кажи ми, Роуз… Слушай, извини ме, ако съм си изпуснал нервите преди малко. Ти, като всеки друг учен, ще разбереш ясно насоката на техните изследвания, щом прочетеш за тях, нали?
— Съвсем ясно.
— Тогава кажи ми как според тях се разпространява болестта. Искам да чуя в подробности всичко.
— О, ти искаш прекалено много. Аз прекарах няколко часа в Академията, това е всичко. Ще ми трябва много повече време, за да отговоря на въпроса ти.
— Поне правиш интелигентно предположение. Нямаш представа колко е важно.
— Разбира се — продължи тя колебливо, — „Изследването на Забавянето“ е най-важната монография в тази област. Мога да сумирам всички съществуващи данни досега.
— Настина ли? А откога са последните?
— Намерих едно от периодичните издания. Последният том е отпреди година.
— Има ли в него някакви обяснения за неговата работа? — Дрейк насочи пръст към стаята на Толан.
— Повече, отколкото имат останалите. Той е изключителен изследовател в тази област. Аз прегледах предимно неговите трудове.
— И какви са неговите теории за произхода на болестта? Постарай се да си спомниш, Роуз.