Но все пак колко ли от онзи снобизъм се бе настанил в техния дом заедно с нея? Нямаше ли тя усещането, че нейната собствена работа, нейните изследвания по биология са единствено важни, докато неговата работа е най-добре да си остане между четирите стени на малкия му кабинет в сградата на някогашните Обединени нации на брега на Ийст ривър?
Роуз скочи нервно от стола си и пое дълбоко дъх, решавайки да се отърси от всичко това. Така отчаяно й се искаше да не се карат. И наистина нямаше намерение да влиза в пререкания със съпруга си. Реши да приеме госта, а от друга страна да остави Дрейк на мира. Той бе направил вече достатъчно отстъпки.
Харг Толан стоеше кротко и мирно насред гостната, когато тя слезе по стълбището. Важно е да се знае, че той не седеше, защото строежът на тялото му бе такъв, че не можеше да седи. Чужденецът стоеше на две двойки крайници, разположени близо едни до други. Той имаше и друга една двойка крайници — съвсем различни от предишните. Те се намираха в онази част на тялото му, която при хората се нарича горната част на гръдния кош. Кожата му бе твърда, набраздена на ивици и лъскава, докато чертите на лицето му имаха далечна прилика с волски образ. Лицето му носеше смътния отпечатък на някакво чуждоземно безразличие. Но все пак не можеше да се каже, че е напълно отблъскващ. Дори беше си облякъл дреха, която закриваше долната част на тялото му, за да не би да обиди чувствата на земните си домакини.
— Госпожо Смолит, аз оценявам гостоприемството Ви много повече, отколкото бих могъл да Ви опиша на вашия език — посрещна я той и се наведе така, че горните му крайници за миг докоснаха пода.
Роуз знаеше значението на този жест, съществата от планетата Хоукин изразяваха така своята благодарност. Познанията на гостенина по английски я удовлетворяваха изцяло. Макар заради липсата на предни зъби и особеностите на говорния му апарат, шипящите звуци да се получаваха като подсвиркване. Освен това, ако се съдеше по правилно поставените ударения, имаше вероятност той да се е родил на Земята.
— Моят съпруг скоро ще се прибере и тогава ще вечеряме.
— Вашият съпруг? — Харг Толан за миг се замисли, но после добави. — Да, разбира се.
Роуз не продължи темата. Ако между петте интелигентни раси на добре известната Галактика имаше някакъв източник на многобройни недоразумения, то той трябваше да бъде потърсен в различията помежду им на базата на сексуалния им живот и на социалните институции, породени от него. Формулата „съпруг и съпруга“, например, съществуваше единствено на Земята. Останалите раси можеха да разберат какво представлява тя като мисловна връзка, но не бяха в състояние да проумеят емоционалната й същност.
— Посъветвах се със специалисти от института, за да приготвя храната Ви — Роуз искаше той да се чувства добре в дома им. — Надявам се, че в нея няма да има нищо вредно за Вас.
— Протеините са си протеини, скъпа моя госпожо Смолит. За онези основни елементи, от които имам нужда, а във вашата храна липсват, си нося концентрати.
Протеините наистина са си протеини. Роуз добре го знаеше. Грижата за подходяща храна на пришелеца бе преди всичко израз на внимание. При откриването на други форми на живот върху планетите от обсега на по-далечни звезди, едно от най-интересните заключения бе фактът, че единствените известни разумни същества имат протеинова природа. Макар да е възможно животът да се формира на базата на вещества, които са различни от протеина… дори на базата на елементи, различни от въглерода. Така всяка от петте форми на разумен живот можеше да се поддържа дълго време с храната от останалите четири цивилизации.
Чу изщракването на ключ и цялата се скова от тревога — Дрейк се прибираше.
Трябваше да признае, че той се държа много добре: влезе и без колебание протегна ръка на чужденеца за поздрав:
— Добър вечер, доктор Толан.
Хоукинсианецът протегна дългия си и доста неподвижен горен крайник, двамата се здрависаха, така да се каже. Роуз вече бе преминала през тази процедура и познаваше особеното усещане от съприкосновението с ръката на извънземното същество. Кожата му бе груба, гореща и суха. Допускаше, че за него кожата на земните жители е студена и хлъзгава.
Когато се здрависваха, тя имаше възможност да огледа ръката му — един чудесен пример за еволюция. Морфологичното развитие при нея бе протекло по съвсем различен начин от развитието на човешката ръка, но в крайна сметка сходството помежду им бе очевидно. Хоукинианците имаха по четири пръста, но нямаха палци. На всеки пръст личаха по пет самостоятелни топчести образувания, които бяха свързани помежду си с ципа. Отсъствието на палци правеше ръцете им не особено гъвкави и те по-скоро приличаха на пипала. Още по-интересен за погледа на един биолог бе фактът, че пръстите на чужденеца завършваха със закърнели копита. Наистина те бяха много дребни, така че човек лаик едва ли би ги разпознал, но явно такива крайници някога са били отлично пригодени за тичане, както човешките ръце са пригодени за катерене.