— Мис Флорънс току-що се е прибрала у дома, нали? — попита Поли.
— Да, мисис Ричардс, току-що се е прибрала и не са минали и петнайсет минути, откакто сте си дошли у дома, мис Флой, и веднага идвате да цапате с мокрото си лице скъпата траурна рокля, която мисис Ричардс е облякла за майка ви. — При този укор малката Заядливка, чието истинско име бе Сузан Нипър, дръпна детето от ръцете на новата му приятелка така силно, като че теглеше зъб. Но това, изглежда, по-скоро бе извънредно стриктно изпълнение на служебните й задължения, отколкото проява на зъл умисъл.
— Сега си е отново у дома и ще бъде щастлива — обади се Поли, като кимна и върху добродушното й лице грейна насърчителна усмивка — и ще се радва да види довечера скъпия си татко.
— Господи, мисис Ричардс! — възкликна мис Нипър, като веднага се хвана за думите й. — Не говорете така. Да видела скъпия си татко. Ще ми се да видя как ще направи това.
— Че няма ли да го направи? — попита Поли.
— Господи, мисис Ричардс, не, баща й е твърде много погълнат от някой друг, а преди да имаше някой друг, от когото да е погълнат, тя никога не е била любимка, никой не обръща внимание на момичетата в тази къща, мисис Ричардс, уверявам ви.
Детето бързо погледна ту към едната, ту към другата бавачка, като че почувствува и разбра какво си казаха.
— Учудвате ме! — възкликна Поли. — Не я ли е виждал мистър Домби от…
— Не! — отсече Сузан Нипър. — Нито веднъж оттогава, а и преди това в продължение на месеци почти не я е поглеждал и според мен той едва ли би познал в нея собственото си дете, ако я бе срещнал на улицата преди или пък ако утре я срещне на улицата, мисис Ричардс, а що се отнася до мен — закикоти се Заядливка, — съмнявам се дали знае за моето съществуване.
— Горкичката! — възкликна Ричардс, като имаше пред вид не мис Нипър, а малката Флорънс.
— О, голям ад е на сто мили около нас, уверявам ви, мисис Ричардс, не говоря за присъствуващите, разбира се — каза Сузан Нипър. — Желая ви приятен ден, мисис Ричардс, и хайде, мис Флой, елате с мен и не се дърпайте като непослушно капризно дете, което не разбира от дума, чувате ли!
Въпреки увещанието, отправено към нея, и въпреки тегленето от страна на Сузан Нипър — имаше опасност дясното й рамо да се изкълчи — малката Флорънс се отскубна и нежно целуна новата си приятелка.
— Довиждане! — рече детето. — Господ да ви благославя. Ще дойда скоро да ви видя пак, а и вие ще дойдете да ме видите. Сузан ще ни разреши. Нали, Сузан?
Общо взето, Заядливка очевидно бе добродушно малко същество, макар и да принадлежеше към тази школа възпитатели на млади умове, която счита, че децата, както монетите, трябва добре да се сдрусват, подрънкват и трият, за да им се придаде блясък. Защото, когато се обърнаха към нея с умоляващи жестове и ласки, тя скръсти тънките си ръце, поклати глава, а широко отворените й черни очи придобиха по-мек израз.
— Не сте права да желаете подобно нещо, мис Флой, тъй като знаете, че не мога да ви откажа, но ние с мисис Ричардс ще видим какво може да се направи и ако мисис Ричардс пожелае, на мен, разбирате ли, би могло да ми се поиска да направя пътешествие до Китай, мисис Ричардс, но не зная как да изляза от лондонското пристанище.
Ричардс се съгласи с изявлението.
— Тази къща не кънти от веселие — отбеляза мис Нипър — и няма защо човек да търпи по-голяма самота от наложителната. Вашите госпожи Токс и Чик могат да ми извадят и горните, и долните предни зъби, но това не значи, че аз трябва да им предложа цялата си челюст.
Ричардс се съгласи и с това изявление, тъй като то бе неоспоримо.
— Аз съм съгласна, вярвайте — заяви Сузан Нипър, да живеем в дружба, мисис Ричардс, докато останете при мистър Пол, ако може да се измисли нещо, за да не се нарушават открито нарежданията, но, боже господи, мис Флой, още сте тук, непослушно дете, хайде, тръгвайте!
При тези думи Сузан Нипър прибягна до насилие, нахвърли се върху малката си питомница и я измете от стаята.
Скръбното, отритнато дете бе толкова кротко, тихо и търпеливо, бе изпълнено с толкова нежност, от която като че никой не се нуждаеше, и толкова болезнена чувствителност, на която като че никой не обръщаше внимание и не се страхуваше да не рани, че сърцето на Поли се сви от мъка, когато тя отново остана сама. Чистосърдечният разговор между нея и осиротялото момиченце трогна майчиното й сърце не по-малко от това на детето. И също като сирачето тя почувствува, че от този момент между тях се е породило чувство на доверие и близост.