— О, да, мисис Ричардс, аз съм извънредно доволна, благодаря — отвърна Сузан и изведнъж така се изпъчи, като че внезапно корсетът й стана по-стегнат.
— Не го проявявате! — рече Поли.
— О! След като съм на постоянна служба, не би могло да се очаква, че ще го проявявам, като че съм на временна — отговори Сузан Нипър. — Виждам, че тук временните се налагат, но макар че чудесна стена отделя тази къща от съседната, въпреки всичко, мисис Ричардс, не бих искала да ме притиснат о нея.
Глава IV
в която на сцената, където се развиват настоящите събития, се появяват някои нови лица
Въпреки че канторите на „Домби и Син“ се намираха в пределите на лондонското Сити и до тях достигаше звукът от камбаните на „Света Мери ле Боу“9 — когато многобройните гласове на последните не се заглушаваха от уличния шум, — в съседство можеха да се забележат следи от романтичен живот, изпълнен с приключения. Само на десет минути път от тях Гог и Магог10 разкриваха своето великолепие, Кралската борса бе съвсем наблизо. Величествен съсед им бе и Английската банка със своите подземия, пълни със злато и сребро „там долу сред мъртъвците“11. Точно зад ъгъла се издигаше сградата на богатата Източноиндийска компания12, предизвикваща представи за скъпоценни камъни и тъкани, за тигри, слонове с широки седла и балдахини, наргилета, чадъри, палмови дървета, носилки и приказни мургави принцове, седнали върху килимчета, обути в пантофи със силно вирнати нагоре върхове. Навсякъде наоколо можеха да се видят изображения на кораби с опънати платна, устремени към всички краища на света, екипировъчни магазини, готови за половин час да изпроводят на път когото и да било и където и да било в пълно снаряжение, а пред вратите на магазините за морски съоръжения се виждаха малки дървени мичмани в остарели морски униформи, непрестанно наблюдаващи наетите файтони.
Единствен господар и собственик на една от споменатите фигури — тази, която можеше свойски да се нарече най-дървената, издадена над тротоара с десния крак напред с крайно непоносима любезност, с катарами на обувките и жилетка с ревери, съвсем неприемливи за човешкия разум, и с отвратително несъразмерен инструмент на дясното око, — единствен господар и горд собственик на този мичман беше възрастен джентълмен с шапка, тип уелска перука13. Той бе плащал наема на къщата, данъците и налозите й в продължение на повече години, отколкото множество действителни мичмани от плът и кръв са преброявали през целия си живот, а мичмани, достигнали държелива старост, не са липсвали в английската флота.
Запасът от стоки на този стар джентълмен включваше хронометри, барометри, телескопи, компаси, морски и географски карти, секстанти, квадранти и образци на всевъзможни уреди за определяне курса на кораба, местонахождението му и за водене на корабните изчисления. В чекмеджетата си и по полиците той държеше месингови и стъклени предмети и никой друг освен посветените не би могъл да определи коя е горната им част или да отгатне предназначението им или пък, след като ги е разгледал, да ги постави отново без чужда помощ в махагоновите им гнезда. Всички уреди бяха прибрани в най-плътни калъфки, вместени в най-тесни ъгълчета, покрити с най-нелепи възглавнички или съвсем здраво завинтени, за да не се наруши философското им спокойствие от морското вълнение. Навсякъде тези извънредни предпазни мерки бяха взети с цел да се спести място или да се укрепи здраво всеки уред и толкова много навигационни практически съоръжения бяха монтирани, покрити с възглавничка или завинтени в отделните кутии (някои от кутиите представляваха само капаци, други — нещо средно между триъгълна шапка и морска звезда или пък бяха съвсем прости и обикновени в сравнение с останалите), че самият магазин, поддал се на заразителното влияние, се бе превърнал едва ли не в уютен, мореплавателен, корабообразен съд, който при евентуално неочаквано спускане във водата се нуждаеше само от морски простори, за да достигне благополучно до който и да е пустинен остров в света.
Това впечатление се подкрепяше и засилваше от множество дребни подробности в домакинството на майстора на мореплавателни уреди, който се гордееше със своя малък мичман. Тъй като неговите познати бяха предимно корабни доставчици на храни и тям подобни, на трапезата му винаги имаше в изобилие истински корабни сухари. Обичайно нещо беше и сушеното месо, както и език с необикновения вкус на корабно въже. На масата се появяваха и туршии в огромни буркани, а на етикетите им пишеше „доставчик на всички видове корабни провизии“. Спиртните напитки се поднасяха в плетени бутилки без гърла. По стените висяха в рамки стари гравюри, изобразяващи кораби, с указания относно многобройните им тайни, подредени по азбучен ред. Върху блюдата бе изрисувана източната фрегата с опънати платна. Задморски раковини, водорасли и мъх украсяваха камината. А отзад, в малката, облицована с дърво гостна, светлината проникваше като в каюта през светлия люк.
9
„Света Мери ле Боу“ — построена от известния английски архитект Кристофър Рен (1632–1723), създател на катедралата „Свети Павел“ — се намира на една от централните улици в Лондон, „Чипсайд“, и е свързана с лондонското поверие, че кореняци лондончани (така наречените „кокни“) са тези, които са се родили в пределите на града, до които достига звънът на камбаните на тази църква.
10
Гог и Магог — две гигантски дървени фигури, поставени в началото на XVIII век в централната зала на Лондонската община. Според английската легенда Гог и Магог били гиганти, потомци на римския император Диоклециан, които били докарани в Англия оковани във вериги и били заставени да служат като пазачи в един дворец, на мястото на който сега се намира Лондонската община. За Гог и Магог се споменава и в Библията, като се дават различни обяснения за техния произход.
11
„…там долу сред мъртъвците…“ — думи от старинен английски тост: „И този, който не вдигне наздравица, ще лежи там долу сред мъртъвците.“ (Под мъртъвци се разбират празни бутилки.)
12
Богатата Източноиндийска компания — английска търговска компания, получила от правителството в началото на XVII век монополни права за търговия с Индия. В началото на XVIII век тя загубила тези права, но капиталите на компанията дотолкова били нараснали, че и по времето на Дикенс тя оставала най-мощната експортно-импортна организация и играела своята роля в експанзията на британския империализъм на Изток.