— Другата бутилка ще я изпием, Уоли — каза той, — когато се издигнеш, когато станеш преуспяващ, уважаван, щастлив човек, когато началото, което положи днес в живота си, те изведе — дай боже това да стане — до гладката част от пътя, който трябва да извървиш, дете мое. Моите поздравления!
Част от мъглата, обгръщаща стария Сол, като че задави гърлото му, защото гласът му стана дрезгав. Също и ръката му се разтрепера, когато се чукаше с племенника си. Но щом допря чашата до устните си, той мъжката я гаврътна, а след това шумно млясна.
— Мили чичо — заговори момчето, като си придаваше нехаен вид, но очите му се навлажниха, — за честта, която ми оказваш, и така нататък, и така нататък. А сега моля да вдигнем за мистър Соломон Джилс три пъти по три наздравици и още една отгоре. Ура! А ти ще ми отговориш на тоста, чичо, когато заедно изпием и последната бутилка, чуваш ли?
Те отново се чукнаха и Уолтър, който още не си бе свършил виното, отпи бавно и вдигна чашата пред очите си, като се опитваше да подражава на познавач.
Чичо му седеше и известно време мълчаливо го наблюдаваше. Когато накрая погледите им се срещнаха, той внезапно почна да излага на глас своите мисли, като че изобщо не бе преставал да говори.
— Нали виждаш, Уолтър — каза той, — всъщност тази търговия ми е станала просто навик. И така съм свикнал с този навик, че едва ли бих могъл да живея без него. Но нещата не вървят, нещата не вървят. Когато се носеше тази униформа — той посочи към малкия мичман, — тогава наистина бе възможно да се натрупа състояние и се натрупваше. Но конкуренцията, конкуренцията… новите изобретения, новите изобретения… промените, промените… светът ме изпревари. Едва ли знам къде се намирам аз самият, а още по-малко — къде са купувачите ми.
— Не мисли за тях, чичо!
— Откакто си се върнал у дома от седмичния пансион в Пекам например — а десет дни са минали оттогава — отбеляза Соломон, — не си спомням повече от един човек да е влязъл в магазина ми.
— Двама, чичо, не помниш ли? Човекът, който влезе и помоли да му се развалят парите…
— И никой друг — отбеляза Соломон.
— Ами, чичо, не смяташ ли за човек жената, която дойде да попита как да стигне до прелеза Майл-Енд?
— О, вярно — отвърна Соломон. — Забравих за нея. Двама души.
— Наистина те нищо не купиха — добави момчето.
— Да. Те не купиха нищо — тихо промълви Соломон.
— Нито се нуждаеха от нещо — продължи момчето.
— Да. Точно така. Ако се нуждаеха, щяха да отидат в друг магазин — със същия тон продума Соломон.
— Но те бяха двама, чичо — извика момчето, сякаш това бе голяма победа. — А ти казваш, че бил един.
— Е, Уоли — продължи старият човек след кратка пауза, — тъй като не сме като диваците, озовали се на острова на Робинзон Крузо, не можем да разчитаме за прехраната си на човек, помолил да му се развалят парите, или на жена, попитала как да стигне до прелеза Майл-Енд. Както току-що казах, светът ме изпревари. Не го упреквам, но вече не го разбирам. Търговците не са същите, каквито бяха, калфите не са същите, търговията не е същата, търговските стоки не са същите. Седем осми от стоката ми е старомодна. А аз съм един старомоден човек със старомоден магазин, намиращ се на улица, която не е същата, каквато я помня. Изостанал съм от времето, а съм твърде стар, за да го догоня отново. Даже шумът, който се чува надалеч оттук, ме обърква.
Уолтър се канеше да отговори, но чичо му го прекъсна с ръка.
— Именно затова, Уоли, именно затова аз силно желая ти отрано да навлезеш в деловите среди и да поемеш широки пътища. Аз съм само един призрак в тази търговия, отдавна загубила своята същност, и когато умра, всичко ще изчезне. Тъй като очевидно няма да има наследство за теб, за твое добро реших да използувам почти единствената от предишните си връзки, запазила се по силата на стария навик. Някои хора ме смятат за богат. Заради теб самия ми се ще те да са прави. Но каквото и да остане след мен и каквото и да ти дам, във фирма като тази на Домби ти ще бъдеш в състояние добре да го използуваш и да го увеличиш. Бъди прилежен, постарай се да обикнеш работата, мое скъпо момче, постигни пълна независимост и бъди щастлив!
— Ще направя всичко по силите ми, чичо, за да заслужа обичта ти. Наистина ще го направя — сериозно отвърна момчето.
— Вярвам в това — отговори Соломон. — Сигурен съм — и той с още по-голяма охота се захвана с втората чаша от старата мадейра. — А колкото до морето — продължи той, — то е хубаво само в мечтите, но не и в действителност, съвсем не. Естествено е да мислиш за него и да го свързваш с всички тези познати вещи, но то не струва, не струва.