— За този млад джентълмен, мисис Блокит.
— Да, сър, разбира се. Помня, когато се роди мис Флорънс…
— Да, да, да — отвърна мистър Домби, като се наведе над кошчето и същевременно леко свъси вежди. — Що се отнася до мис Флорънс, всичко е прекрасно, но случаят сега е съвсем друг. Този млад джентълмен има специално предназначение. Специално предназначение, малко човече! — След това свое обръщение към бебето, той поднесе едната му ръчичка до устните си и я целуна. А после, като че уплашен да не би подобен жест да накърни достойнството му, се отдалечи с чувство на неловкост.
Доктор Паркър Пепс — един от придворните лекари и човек, ползуващ се с голяма известност заради оказваната от него помощ за нарастване членовете в знатните семейства — се разхождаше с ръце отзад из гостната стая и предизвикваше неизразим възторг у домашния лекар, който през последните шест седмици непрекъснато се бе хвалил на всичките си пациенти, приятели и познати за предстоящото събитие, за което очакваше да бъде извикан съвместно с доктор Паркър Пепс по всяко време на денонощието.
— Е, сър — каза доктор Паркър Пепс с плътен, дълбок, звучен глас, приглушен поради случая като чукалото на вратата, — не намирате ли любимата си съпруга ободрена от вашето посещение?
— Така да се каже, стимулирана? — допълни семейният лекар тихо, като в същото време се поклони на доктора, сякаш искаше да му каже: „Извинете ме, че се обадих, но пояснението е важно.“
Мистър Домби много се смути от този въпрос. Болната толкова малко го засягаше, че изобщо не бе в състояние да отговори. Той отвърна, че би бил доволен, ако доктор Паркър Пепс отново се качи горе.
— Чудесно! Не трябва да крием от вас, сър — продължи доктор Паркър Пепс, — че силите са напуснали нейна светлост херцогинята. Моля за извинение, обърквам лицата, искам да кажа, вашата любезна съпруга. Има известна отпадналост, изобщо липса на жизнеспособност, което не бихме искали да…
— Наблюдаваме — вметна домашният лекар, като отново склони глава.
— Точно така — потвърди доктор Паркър Пепс, — което не бихме искали да наблюдаваме. Изглежда, че организмът на лейди Канкаби — извинете, исках да кажа на мисис Домби. Обърквам имената на пациентите…
— Те са толкова многобройни — промълви семейният лекар, — че не би могло да се очаква… обратното би било неестествено… доктор Паркър Пепс със своята практика в Уест Енд…
— Благодаря — отвърна докторът, — точно така е. Изглежда, както казах, че организмът на нашата пациентка е претърпял сътресение, от което можем само да се надяваме, че тя ще излезе с голямо, упорито…
— И енергично… — промълви семейният лекар.
— Точно така — съгласи се докторът, — и енергично усилие. Присъствуващият тук мистър Пилкинс, който в качеството си на медицински консултант в семейството — убеден съм, че никой друг не е така достоен да заеме подобно място.
— О — промълви семейният лекар. — Похвала от сър Хюбърт Станли!3
— Това е много мило от ваша страна — отвърна доктор Паркър Пепс. — Мистър Пилкинс, в качеството си на консултант, най-добре запознат със здравословното състояние на пациентката в нормални случаи (сведение, много ценно за нас, за да достигнем необходимото заключение при настоящите обстоятелства), поддържа моето мнение, че в сегашното положение на организма се изисква да направи енергично усилие и че ако нашата очарователна приятелка, графиня Домби — моля за извинение — мисис Домби… няма да бъде…
— В състояние — добави семейният лекар.
— Да направи нужното усилие — продължи доктор Паркър Пепс, — може да настъпи криза, за която и двамата най-искрено ще съжаляваме.
При тези думи те сведоха глави за няколко секунди. А после по знак, безмълвно даден от доктор Паркър Пепс, те се отправиха нагоре, като семейният лекар отвори вратата пред знаменития специалист и го последва с раболепна учтивост.
Би било несправедливо спрямо мистър Домби да се твърди, че той не бе посвоему опечален от новината. Въпреки че не беше от тези хора, които лесно се стряскат или съкрушават, той безспорно чувствуваше, че ако жена му се разболее и почине, би му било много мъчно и ще усети сред съдовете, мебелите и останалата си покъщнина липсата на нещо, което си струва да притежаваш и чиято загуба не може да се понесе без искрено съжаление. Макар че това несъмнено би било едно хладно, делово, сдържано съжаление, подобаващо на джентълмен.
Скоро размишленията му по този въпрос бяха прекъснати, първо от шумоленето на рокля по стълбището, а после от внезапното нахлуване в стаята на дама, най-вероятно прехвърлила средната възраст, но облечена много младежки, особено що се отнася до стегнатия й корсет, която, като се хвърли към него — в лицето и походката й се долавяше известно напрежение, издаващо овладяната й възбуда, — обви ръце около врата му и продума със задавен глас:
3
„Похвала от сър Хюбърт Станли!“ — искрена похвала. Сър Хюбърт Станли — герой от комедия на английския драматург Томас Мортъл (1764–1838), автор на популярни комедии и водевили.