— Е, господарю — мрачно заговори Петела, когато най-после срещна погледа на мистър Тутс, — аз искам да знам дали това будалкане ще свърши и дали вие ще излезете победител.
— Петел — отвърна мистър Тутс, — обясни какво искаш да кажеш.
— В такъв случай ето какво, господарю — каза Петела. — Аз не съм човек, който не държи на думата си. Слушайте! Трябва ли някой от тях да бъде сгънат на две?
Когато Петела зададе този въпрос, той пусна шапката си, направи хватка и финт с лявата си ръка, нанесе страхотен удар с дясната на въображаем противник, хитро поклати глава, а после се закова на място.
— Е, господарю — обади се пак Петела, — будалкане ли ще бъде, или ще проявим юначество? Кое от двете?
— Петел — каза мистър Тутс, — служиш си с груби изрази с неясен смисъл.
— В такъв случай слушайте какво ще ви кажа, господарю — рече Петела — Ето как стоят нещата. Това е долно.
— Кое е долно, Петел? — попита мистър Тутс.
— Наистина е долно — повтори Петела и по ужасен начин смръщи счупения си нос. — Е, господарю! Какво! Когато вие можете да отидете и да съобщите за сватбата на оня, надутия — предполага се, че с това унизително определение Бойкия петел бе назовал мистър Домби, — когато можете да повалите победителя и да сразите цялата компания, вие ще вземете да се предадете! Да се предадете! — презрително повтори Петела. — Ами че това е долно!
— Петел — сурово каза мистър Тутс, — ти си истински хищник. Чувствата ти са животински.
— Чувствата ми са смели и благородни, господарю — отвърна Петела. — Ето какви са моите чувства. Аз не понасям долни неща. Аз излизам пред публика, за мен се говори в кръчмата „Малкият слон“ и моят господар не може да върши долни неща. Ами че да, това е долно — повтори Петела още по-изразително. — Точно така е. Долно е.
— Петел — рече мистър Тутс, — ти предизвикваш отвращение у мен.
— Господарю — отговори Петела и си нахлупи шапката, — и вие предизвиквате у мен същото. Хайде! Вижте какво ще ви предложа! Вие веднъж-дваж ми споменавахте за отварянето на пивница. Добре! Дайте ми утре петдесет лири и ме пуснете да си ходя.
— Петел — каза мистър Тутс, — след като изрази пред мен такива отвратителни чувства, аз ще се радвам да се разделя с теб при такива условия.
— Готово тогава! — възкликна Петела. — Сделката е направена. Това ваше държане не отговаря на вкуса ми. Ами че то е долно! — рече Петела. — Той, изглежда, не бе в състояние нито да добави нещо друго, нито пък да спре. — Точно така е! Долно е.
И така, мистър Тутс и Петела се споразумяха да се разделят поради несходство в нравствените си принципи. Мистър Тутс си легна и потъна в сладки сънища за Флорънс, която в последния ден от девичия си живот си бе помислила за него като за приятел и му бе предала своите уверения в искрена обич.
Глава LVII
Друга сватба
Енорийският служител мистър Саундс и прислужницата мисис Миф рано се залавят със задълженията си в хубавата черква, където бе сключен бракът на мистър Домби. Тази сутрин един възрастен джентълмен с пожълтяло лице от Индия ще встъпва в брак с млада особа и се очакват шест карети, пълни с гости.
На мисис Миф й казаха, че възрастният джентълмен с пожълтялото лице можел да обсипе пътя до черквата с брилянти, без това изобщо да се отрази върху финансовото му състояние. Брачната церемония ще бъде извънредно тържествена — обредът ще се извърши от негово преподобие главния свещеник, а кумът, който ще предаде невестата като драгоценен подарък, е човек от Главния щаб, специално дошъл за целта.