След тези думи сърцатата Пипчин изважда една платнена торба, отброява заплатата й до този момент плюс едномесечен аванс и здраво стиска парите, докато разписката не е подписана до последната завъртулка. Едва тогава тя ги пуска с неудоволствие. Мисис Пипчин повтаря тази процедура, докато се разплати с всички членове на домакинството.
— А сега тези, които искат, могат да си вървят — казва мисис Пипчин. — Всички, които желаят, могат да останат тук за около една седмица на издръжка и да помогнат. Всички с изключение на тази повлекана, готвачката — допълва избухливата мисис Пипчин. — Тя да си върви веднага.
— Тя точно това и ще направи! — казва готвачката. — Желая ви всичко хубаво, мисис Пипчин, и искрено бих искала да мога да ви направя комплимента, че имате приветлива външност.
— Махай се! — тропва с крак мисис Пипчин.
Готвачката се понася навън с достолепен вид на благодетелка и това вбесява мисис Пипчин. Скоро и останалите членове на конфедерацията се присъединяват към нея долу, под стълбите.
Там мистър Таулиисън казва, че най-напред ще си позволи да предложи една малка закуска, а през време на закуската той би желал да внесе едно предложение, подходящо според него за положението, в което са изпаднали. Закуската е сервирана и изядена с апетит, а предложението на мистър Таулинсън се свежда до това, че щом готвачката трябва да напусне, то ние трябва да сме верни на самите себе си, защото никой няма да ни бъде верен. Те са прекарали в тази къща дълго време и много са се старали да живеят сговорно. (На това място готвачката казва прочувствено: „Слушайте! Слушайте!“, а мисис Пърч, която пак е тук и е сита до гуша, лее сълзи.) И той мисли, че в настоящия момент общото чувство трябвало да бъде: „Или всички, или никой!“ Прислужницата е силно развълнувана от това благородно чувство и оживено го подкрепя. Готвачката казва, че според нея то е правилно и се надява да е изказано от чувство за дълг, а не само от уважение към нея. Мистър Таулинсън потвърждава — да, от чувство за дълг; и сега, когато е принуден да изрази своето мнение, той открито може да заяви, че не смята за благоприличие да се остане в една къща, където ще има търг и други неща от този род. Прислужницата е уверена в това и като доказателство разказва как едни непознат мъж с каскет пожелал да я целуне на стълбите днес сутринта. При тези думи мистър Таулинсън се надига от стола си, за да потърси и „смаже“ този грубиян, но дамите го задържат и го умоляват да се успокои и да размисли, че много по-лесно и по-благоразумно е да напусне веднага мястото, където се разиграват такива непристойни сцени. Мисис Пърч разглежда случая в нова светлина и дори доказва, че от деликатност към мистър Домби, който се е затворил в своите стаи, е наложително да се оттеглят незабавно.
— Защото — обяснява добрата жена — как ли ще се почувствува той, ако срещне някой от бедните си слуги, които е измамил, като ги е накарал да мислят, че е безкрайно богат?
Готвачката е така поразена от тези етични съображения, че мисис Пърч намира за необходимо да ги подкрепи с няколко благочестиви аксиоми, оригинални или заимствувани. Става съвсем ясно, че в случая трябва всички заедно да си вървят. Започва опаковане на сандъци, наемане на файтони и още същия ден привечер в къщата не остава никой от компанията.
Къщата се извисява огромна и солидна сред дългата мрачна улица, но тя е развалина и плъховете бягат от нея.
Мъжете с каскетите продължават да разбутват мебелите, а господата с перодръжките и мастилото съставят описи, седят върху мебели, които никога не са били предназначени да се седи върху тях, ядат взетите от кръчмата хляб и сирене върху мебели, които никога не са били предназначени да се яде върху тях, и като че ли изпитват удоволствие да употребяват ценните предмети за най-необичайни цели. Получават се и хаотични комбинации от вещи: в трапезарията се появяват дюшеци и чаршафи, кристалът и порцеланът попадат в зимната градина, големият сервиз за вечеря е струпан върху дългото канапе в голямата гостна, а пръчките за пътеките по стълбите, събрани на снопове, красят мраморните полици над камините. И накрая един килим, на който е залепена цената, виси прострян на балкона и подобно украшение е сложено и върху двете крила на вратата към вестибюла.
А след това по цял ден на улицата се точат старомодни кабриолети и файтони, а тълпа дрипави вагабонти, евреи и християни, нахлуват в къщата, почукват сребърните огледала, изтръгват нестройни звуци от рояла с кокалчетата на пръстите си, прокарват потни пръсти по картините, дъхат върху остриетата на най-хубавите ножове, пазени за официални случаи, блъскат по тапицерията на столовете и канапетата с мръсните си юмруци, раздърпват пухените завивки, отварят и затварят всички чекмеджета, балансират със сребърните прибори, вглеждат се дори във вътъка на завесите и бельото и нищо не одобряват. Не остава място в къщата, което да не са преровили. Небръснати и вмирисани на тютюн непознати се вторачват в кухненската печка със същото любопитство, с което гледат и в скрина за бельо на тавана. Яки мъжаги с вехти шапки надничат от прозорците на спалните и подхвърлят шеги на приятели от улицата. Тихи, пресметливи сенки се оттеглят в стаите за дрехи с каталози в ръка и поставят бележки по полетата на каталозите с огризки от моливи. Двама съдия-изпълнители се втурват по пожарната стълба и от покрива на къщата оглеждат панорамата на квартала. Това гъмжило и глъчка, това качване и слизане продължава дни наред. Отлична модна мебел и други вещи за обзавеждане са изложени на показ.