След това в най-хубавата гостна се изправя една преграда от маси и върху обърнатите с краката нагоре прекрасни разтегателни маси от полиран испански махагон с астрономически размери се издига амвонът на аукционера. И тълпата от дрипави вагабонти, евреи и християни, небръснати и вмирисани на тютюн непознати, яки мъжаги с вехти шапки се скупчва около него, сяда на всичко, което им падне, дори и на полиците над камините, и наддаването започва.
През целия ден в стаите е горещо, шумно и прашно, а сред горещината, шума и праха, извисил главата, раменете, гласа и чукчето си, аукционерът не спира своята дейност. Мъжете с каскетите се объркват и озлобяват от мъкненето на вещите насам-натам, а все нови и нови вещи изникват, продават се и други идват на тяхното място. Понякога някой пуска шега и тогава избухва общ смях. Това трае от сутрин до мрак в продължение на три дни. Отлична модна мебел и други вещи за обзавеждане са обявени на търг.
След това старомодните кабриолети и файтони отново се появяват, а заедно с тях идват и фургони и товарни коли и една армия от носачи с вързопи. По цял ден мъжете с каскетите работят с отвертки и макари, залитат по стълбите под огромни тежести по десетима наведнъж или товарят великолепни камари от испански махагон, първокачествено палисандрово дърво и сребърни огледала в кабриолетите и файтоните, във фургоните и товарните коли. Могат да се видят всякакви товарни превозни средства — от покрити фургони до ръчни колички. Креватчето на бедния Пол е откарано с кола, теглена от две магарета. В продължение почти на цяла седмица отличната модна мебел и другите вещи за обзавеждане са в процес на изнасяне.
Най-накрая всичко е отмъкнато. В къщата не остава нищо друго освен пръснатите листове от каталозите, мръсна слама и сено и цяла батарея оловни съдове зад входната врата. Мъжете с каскетите прибират отвертките и макарите в торбите си, нарамват ги и си отиват. Един от джентълмените с перодръжка и мастило обхожда внимателно къщата за последен път, разлепва по прозорците обяви, които гласят, че тази прекрасна фамилна собственост се дава под наем, и затваря кепенците на прозорците. Най-накрая и той си тръгва. Не остава никой от нашествениците. Къщата е една развалина и плъховете бягат от нея.
Покоите на мисис Пипчин, както и заключените стаи на партера с плътно спуснатите щори са пощадени от общото опустошение. Докато стават тези неща, мисис Пипчин седи, студена и сдържана, в своята стая и само от време на време надниква към търга, за да види на каква цена вървят вещите, тъй като ще наддава за едно определено кресло. Мисис Пипчин е дала най-високата цена за това кресло и в момента, когато мисис Чик идва да я посети, тя вече седи върху своята собственост.
— Как е брат ми, мисис Пипчин? — пита мисис Чик.
— Дявол знае как е — отговаря мисис Пипчин. — Не ми е правил честта да разговаря с мен. Оставят му храната и напитките в стаята до неговата и той излиза и се храни, когато наоколо няма никой. Безсмислено е да ме питате. Зная за него толкова, колкото един южняк знае за студената овесена каша.
Язвителната Пипчин изрича тези думи с негодувание.
— Милостиви боже! — благодушно възкликва мисис Чик. — Но докога ще трае всичко това? Ако моят брат не направи усилие, мисис Пипчин, какво ще стане с него? Аз бях сигурна, че няма да се наложи да го предупреждавам какви са последиците от една такава фатална грешка, защото той много пъти е виждал какво става, когато не се направи усилие.