Рано в деня на бала, когато доктор Блимбър, спазвайки установения ред, трябваше да се обърне към младите джентълмени с думите: „Джентълмени, ще продължим заниманията си на 25-о число следващия месец“, той се отклони от установения ред и каза:
— Джентълмени, когато нашият приятел Цинцинат се оттеглил от работа и се уединил в своето имение, той не представил на сената нито един римлянин, когото би пожелал да назове свой приемник. Но тук има един римлянин — и доктор Блимбър постави ръка на рамото на мистър Фидър, бакалавъра на хуманитарните науки, adolescens imprimis gravis et doctus102. — джентълмени, когото аз, оттеглящият се Цинцинат103 искам да представя на своя сенат като ваш бъдещ диктатор. Джентълмени, ще продължим заниманията си на 25-о число следващия месец под ръководството на мистър Фидър, бакалавъра на хуманитарните науки.
След тази реч (доктор Блимбър предварително бе уведомил родителите и най-учтиво им бе обяснил всичко) младите джентълмени започнаха да ръкопляскат, а мистър Тозър, от името на всички, веднага поднесе на доктора сребърна мастилница, придружена от едно приветствие, съдържащо петнадесет латински и седем гръцки цитата, което предизвика всеобщо недоволство и завист сред по-младите джентълмени. Те си казваха: „О, да! Това е чудесен случай за тази антика Тозър, но нали не сме събирали пари, за да може тази антика Тозър да се изфука? Защо пък трябваше да я поднесе точно тази антика Тозър, а не някой друг? Мастилницата не беше само от него. Защо трябваше да намесва общия подарък?!“ Мърмореха и други работи в израз на възмущение, но като че ли най-голяма утеха от всичко им доставяше да го наричат „тази антика Тозър“.
На младите джентълмени не беше казана нито дума, не беше направен и намек дори за предстоящ брак между мистър Фидър, бакалавъра на хуманитарните науки, и прекрасната Корнелия Блимбър. Доктор Блимбър повече от всички останали се стараеше да изглежда така, като че ли нищо не би могло да го учуди повече от подобно нещо. И въпреки всичко младите джентълмени до един отлично знаеха за предстоящия брак и когато потеглиха към своите близки и приятели, се сбогуваха с мистър Фидър със страхопочитание.
Най-съкровените въжделения на мистър Фидър се бяха сбъднали. Докторът беше решил да измаже къщата отвън, да й направи цялостен ремонт, да му предаде работата и Корнелия. Боядисването и ремонтът започнаха още в деня, когато младите джентълмени си заминаха, и ето че дойде и денят на сватбата. Корнелия, с нови очила, очакваше да я отведат до олтара на Хименей.
Докторът със своите учени крака, мисис Блимбър със своето виолетово боне, мистър Фидър, бакалавърът на хуманитарните науки, с дългите си пръсти и четинеста коса, братът на мистър Фидър, преподобният Алфред Фидър, магистър на хуманитарните науки, който щеше да извърши сватбения обред, се бяха събрали в гостната, а Корнелия, която въпреки портокаловите цветчета изглеждаше както и преди малко изцедена, но очарователна, току-що беше слязла при тях с шаферките, когато вратата се отвори и късогледият млад мъж оповести с висок глас:
— МИСТЪР И МИСИС ТУТС!
След тези думи се появи мистър Тутс, много напълнял, под ръка с една дама с блестящи черни очи, хубаво и изискано облечена.
— Мисис Блимбър — каза мистър Тутс, — позволете ми да ви представя съпругата си.
Мисис Блимбър беше щастлива да се запознае с нея. Мисис Блимбър се държеше малко снизходително, но много любезно.
— И тъй като вие ме познавате отдавна — продължи мистър Тутс, — искам да ви уверя, че тя е една от най-забележителните жени на света.
— Но, мили! — започна да протестира мисис Тутс.
— Кълна ви се! Точно такава е — настояваше мистър Тутс. — Аз… аз ви уверявам, мисис Блимбър, че тя е една наистина необикновена жена.
Мисис Тутс весело се засмя и мисис Блимбър я отведе при Корнелия. След като поднесе своите поздравления на младоженката, след като се поклони на бившия си учител, който във връзка със семейното му положение подхвърли: „Е, Тутс, е, Тутс! И така, ти вече също си един от нас, а, Тутс?“, мистър Тутс се оттегли с мистър Фидър, бакалавъра на хуманитарните науки, в нишата на прозореца.
103
Цинцинат — римски държавник и пълководец. (V век пр. н. е.). Считан за образец на скромност.