Мистър Фидър, бакалавърът на хуманитарните науки, беше в отлично настроение и с жест на професионален боксьор тупна мистър Тутс с юмрук по гърдите.
— Е, стари любовнико! — засмя се мистър Фидър. — Е! Та така с нас! Хванаха ни в капана, а? Изпяхме си песента.
— Фидър — отговори мистър Тутс, — желая ти щастие. Моето единствено желание е и ти да си така… така честит в семейния живот, както съм и аз.
— Аз не забравям своите стари приятели, както виждаш — каза мистър Фидър. — Аз ги каня на своята сватба, Тутс.
— Фидър — сериозно отговори Тутс, — истина е, че имаше някои обстоятелства, които ми попречиха да ти пиша, преди официално да съм сключил брака. Първо, аз се държах като животно с теб по отношение на мис Домби и знаех, че ако те поканя на своята сватба, ти естествено щеше да помислиш, че се женя за мис Домби, което щеше да предизвика ред обяснения, а кълна ти се, че в този критичен момент това щеше да ме довърши. Второ, сватбата беше в строго интимен кръг — присъствуваше само един наш приятел, който е капитан на… не знам точно на какво — продължи мистър Тутс, — но това няма никакво значение. Фидър, надявам се, че като ти писах за всички събития преди заминаването ни с мисис Тутс за чужбина, аз изпълних дълга си към нашето приятелство.
— Тутс, момчето ми — каза мистър Фидър и стисна ръцете му, — аз просто се шегувах.
— А сега, Фидър — каза мистър Тутс, — бих искал да зная какво е мнението ти за съюза, който съм сключил.
— Прекрасен е!
— За тебе е прекрасен, така ли, Фидър? — попита тържествено мистър Тутс. — А представяш ли си колко прекрасен е за мен? Защото ти никога няма да можеш да разбереш колко необикновена жена е тя.
Мистър Фидър беше готов да приеме това на доверие, но мистър Тутс поклати отрицателно глава и не искаше и да чуе, че това е достатъчно.
— Разбираш ли — започна мистър Тутс, — това, което исках да притежава моята съпруга, казано накратко, беше ум. Пари, Фидър, аз имах. Ум аз… аз нямах кой знае колко.
Мистър Фидър промърмори:
— Е, имаше, имаше, Тутс!
Но мистър Тутс настояваше:
— Не, Фидър, нямах. Защо да крием това? Ня-мах. Но веднага разбрах, че тя има — каза мистър Тутс и посочи с ръка към жена си, — и то в изобилие. Не се намери нито един роднина, който да се противопостави на брака ми, нито да се засегне от това, че тя има по-ниско обществено положение, защото аз нямам роднини. Никога не съм имал някой, който да се интересува от мен, освен настойника ми, а него, Фидър, аз винаги съм смятал за пират и корсар. Ето защо, нали разбираш, малко вероятно беше — продължи мистър Тутс — да поискам неговото мнение.
— Естествено — каза мистър Фидър.
— И така — не спираше мистър Тутс, — аз действувах на своя глава. Благословен да е денят, в който го сторих! Фидър! Никой освен мен не може да знае така добре умствените възможности на тази жена. И ако някога обърнат внимание на правата на жената и други неща от този род, това ще стане благодарение на нейния изключителен интелект. Сузан, скъпа — възкликна мистър Тутс, като погледна внезапно иззад завесата, — умолявам те да не се преуморяваш.
— Но, мили — отговори мисис Тутс, — аз само приказвах.
— Моля те, любима — пак повтори мистър Тутс, не се преуморявай. Наистина трябва да внимаваш. Скъпа моя Сузан, недей да се преуморяваш. Толкова лесно се вълнува — обърна се мистър Тутс към мисис Блимбър — и тогава съвсем забравя съветите на лекаря.
Мисис Блимбър тъкмо втълпяваше на мисис Тутс необходимостта да се пази, когато мистър Фидър, бакалавърът на хуманитарните науки, й предложи ръката си и я поведе надолу към каретите, които чакаха, за да ги откарат до църквата. Доктор Блимбър придружи мисис Тутс, мистър Тутс придружи прекрасната младоженка, около чиито проблясващи очила пърхаха като пеперуди две малки шаферки, целите в тюл. Братът на мистър Фидър, мистър Алфред Фидър, магистърът на хуманитарните науки, беше тръгнал преди тях, за да се заеме с официалните си задължения.
Ритуалът премина възхитително. Корнелия, със своите щръкнали къдрички, се държа, както би казал Петела, много хладнокръвно, а доктор Блимбър я предаде на младоженеца с решителността на човек, отдавна наумил си да го стори. Най-много страдаха малките шаферки, облечени в тюл. Мисис Блимбър също се беше разчувствувала, но с мярка, и на връщане от църквата тя каза на преподобния мистър Алфред Фидър, магистъра на хуманитарните науки, че ако можела да види и Цицерон в неговото уединение в Тускул, тогава вече всичките й желания щели да се изпълнят.