Сега Флорънс още по-силно почувствува, че ще последва нещо друго, и нетърпеливо очакваше да го чуе. Толкова нетърпеливо, че братовчедът Финикс отговори, сякаш тя беше задала своя въпрос гласно.
— Всъщност — започна братовчедът Финикс — моят приятел Гей и аз обсъждахме доколко е уместно да поискаме една услуга от вас. Аз получих съгласието на моя приятел Гей — който ме прие изключително мило и искрено, за което съм му много признателен — да ви помоля за тази услуга. Съзнавам, че такава мила дама, каквато е прекрасната и изискана дъщеря на моя приятел Домби, няма да има нужда от дълги увещания. И все пак щастлив съм от мисълта, че в случая съм подкрепян от влиянието и одобрението на моя приятел Гей. Както и по времето, когато бях член на парламента, когато някой искаше да внесе някакво предложение — а това се случваше много рядко по онова време, защото ни държаха изкъсо, тъй като лидерите и на двете партии бяха същински фелдфебели, а това беше дяволски удобно за нас, редниците, защото ни възпираше да излагаме непрекъснато становищата си, а мнозина от нас изпитваха трескаво желание да го сторят, — та както бях започнал да ви казвам, по времето, когато бях член на парламента, щом разрешаха на някого да се изкаже и да пусне своя малък фишек, той винаги се считаше задължен да заяви, че има щастието да се надява, че неговите чувства не остават без отзвук в сърцето на мистър Пит, лоцманът, всъщност, който бил устоял на бурята. Веднага след тези думи дяволски много приятелчета започваха да ръкопляскат, за да му повдигат духа. Факт е обаче, че тези приятелчета, получили нареждане да ръкопляскат бурно винаги когато се споменава името на мистър Пит, така се бяха усъвършенствували, че се будеха само при звука на името му. А иначе нямаха никакво понятие от това, което ставаше около тях, и затова Приказливия Браун — пияницата от Министерството на финансите, с когото бащата на моя приятел Гей може би се е познавал, защото това беше доста преди времето, което моят приятел Гей помни — обичаше често да казва, че ако някой се изправел и заявял, че за съжаление трябвало да уведоми парламента, че в кулоарите има един почетен член в предсмъртни гърчове и че името на този почетен член е Пит, аплодисментите щели да бъдат оглушителни.
Това отлагане на най-същественото силно развълнува Флорънс и тя премести поглед от братовчеда Финикс към Уолтър с нарастваща тревога.
— Любов моя — каза Уолтър, — нищо особено не се е случило.
— Честна дума, нищо особено не се е случило — потвърди и братовчедът Финикс — и съм дълбоко покрусен, че съм ви причинил дори и минутка безпокойство. Позволете ми да ви уверя, че нищо особено не се е случило. Услугата, за която ще ви помоля, е просто… но тя наистина изглежда толкова необичайна, че ще бъда безкрайно задължен на моя приятел Гей, ако бъде така добър да направи… всъщност да направи първата стъпка — добави братовчедът Финикс.
След като братовчедът Финикс го беше помолил по този начин, а и погледът, който Флорънс му отправи, беше не по-малко умоляващ, Уолтър каза:
— Мила моя, ето в какво се състои цялата работа. Трябва просто да отидеш с този джентълмен, когото ти познаваш, до Лондон…
— И с моя приятел Гей, също… извинете! — намеси се братовчедът Финикс.
— … и с мене… за да направим посещение на едно място.
— При кого? — попита Флорънс и започна да поглежда ту единия, ту другия.
— Ще ви помоля — каза братовчедът Финикс — да не настоявате за отговор на този въпрос. Осмелявам се да си позволя дързостта да ви отправя тази молба.
— А ти, Уолтър, знаеш ли при кого?
— Да.
— И смяташ ли, че е необходимо да тръгна?
— Да. Само защото съм сигурен, че и ти би мислила така, въпреки че поради някои причини, които аз добре разбирам, е много по-добре да не се казва нищо повече предварително.