Едит, която беше настанила Флорънс на едно канапе, махна с ръка, сякаш го молеше да не казва нито дума повече за това.
— Моята прекрасна и изискана родственица — започна отново братовчедът Финикс, като все още тъпчеше на прага — ще ме извини, но за нейно удовлетворение и за мое удовлетворение и за удовлетворението на моя приятел Домби, от чиято прекрасна и изискана дъщеря толкова се възхищаваме, аз ще завърша нишката на своите мисли. Тя си спомня, че още от началото никога не споменавахме за нейното бягство с онзи мъж. Аз несъмнено винаги съм бил на мнение, че в цялата тази история има някаква тайна, която тя може да разкрие, ако пожелае. Но тъй като моята прекрасна и изискана родственица беше дяволски упорита жена, аз знаех, всъщност, че с нея шега не бива, и ето защо не се впусках в никакви разговори по въпроса. Но напоследък забелязах, че слабото й място е нежната привързаност, която изпитва към дъщерята на моя приятел Домби, и тогава си помислих, че ако успея да осъществя една неочаквана и за двете среща, това може би ще доведе до благоприятни резултати. Ето защо, тъй като се намираме в Лондон по настоящия начин, преди отпътуването ни за Южна Италия, където ще се установим завинаги, докато се отправим към вечния си дом, всъщност, дяволски неприятна мисъл за всеки човек, — аз се заех да издиря къщата на моя приятел Гей — красив мъж с рядко срещана откровеност, когото моята прекрасна и изискана родственица сигурно познава — и имах щастието да доведа милата му жена тук в настоящия дом. А сега — каза в заключение братовчедът Финикс с истинско, неподправено чувство, което проблясваше през нелепите му маниери и несвързана реч — аз моля настоятелно своята родственица да не спира дотук, а да поправи доколкото може, разбира се, злото, което е причинила — не заради честта на семейството ни, нито заради собствената си репутация или някакви други съображения, които поради нещастно стечение на обстоятелствата са се превърнали за нея в безсмислени и почти празни приказки, а защото е причинила зло.
След тази реч краката на братовчеда Финикс се съгласиха да го отведат от стаята и той затвори вратата, за да ги остави насаме.
Едит, застанала близо до Флорънс, помълча известно време. След това извади от корсажа си запечатано писмо.
— Дълго се борех със себе си — тихо каза тя — дали да напиша всичко това, в случай че умра ненадейно или при злополука. Желанието да го сторя напираше у мен. Откакто го написах, все обмислях кога и как да го унищожа. Вземи го, Флорънс. Тук е цялата истина.
— За татко ли е? — попита Флорънс.
— За когото пожелаеш. На теб го давам, ти си неговият получател. Иначе то никога не би стигнало до него.
И в сгъстяващия се мрак те отново потънаха в мълчание.
— Мамо — каза Флорънс, — той загуби състоянието си, той беше на прага на смъртта и сега още съществува опасност за живота му. Искаш ли да му предам нещо?
— Ти каза, че си му много скъпа, така ли? — попита Едит.
— Да — отговори Флорънс с трепет в гласа.
— Кажи му, че съжалявам, че изобщо се срещнахме с него.
— И нищо друго ли? — попита Флорънс, след като почака малко.
— Ако попита, кажи му, че не се разкайвам за това, което съм направила… все още не… защото, ако трябваше да избирам, още утре пак щях да го сторя. Но ако той се е променил…