— Скъпа Луиза — заговори мис Токс, — знаейки за голямото ви безпокойство и желаейки да ви помогна, аз веднага се отправих към дружеството на съпругите, на името на кралица Шарлот6, за което вие бяхте забравили, и им зададох въпроса дали могат да ми предложат някоя подходяща. „Не — отвърнаха те, — не можем.“ Когато ми отговориха така, уверявам ви наистина, едва ли не изпаднах в пълно отчаяние заради вас. Но така се случи, че една от дружеството на съпругите, като чу молбата ми, напомни на управителката за друга, която бе посещавала дома й, и според нея по всяка вероятност би била най-подходяща. Веднага щом чух това и управителката го потвърди — прекрасна препоръка и безупречен характер, — взех адреса и отново потеглих.
— Само вие можете да направите това, мис Токс! — възкликна Луиза.
— Съвсем не! — отвърна мис Токс. — Не говорете така! Когато пристигнах в къщата (най-чистия дом, който съм виждала, скъпа — можеш да ядеш направо на пода), заварих цялото семейство на масата и като прецених, че никакво описание на тях не би било и наполовина така убедително за вас и мистър Домби, както ако ги видите всички заедно, аз ги доведох тук. Този джентълмен — поясни мис Токс, като посочи мъжа с лице като ябълка — е бащата. Бихте ли били така любезен, сър, да излезете малко напред?
Мъжът с лице като ябълка смутено се подчини на молбата и застана отпред, като се хилеше и хихикаше.
— А това, разбира се, е жена му — продължи мис Токс, като показа младата жена с бебето. — Как сте, Поли?
— Благодаря, много добре, мадам — отвърна Поли.
За да може умело да я представи, мис Токс й зададе, въпроса с такъв вид, като че се обръщаше към стара познайница, която не бе виждала около две седмици.
— Радвам се да чуя това — каза мис Токс. — Другата млада жена е неомъжената й сестра, живееща с тях. Тя ще поеме грижата за децата й. Казва се Джемайма. Как сте, Джемайма?
— Благодаря, много добре, мадам — отговори Джемайма.
— Наистина се радвам да чуя това — рече мис Токс. — Надявам се, че ще продължавате така да се чувствувате. Децата са пет. Най-малкото е на шест седмици. Чудесното момченце с мехура на носа е най-голямото. Смятам, че мехурът — забеляза мис Токс, като огледа семейството — не е по рождение, а е случаен.
Чу се как мъжът с лице като ябълка изръмжа: „Ютия.“
— Извинете, сър — запита мис Токс, — вие…
— Ютия — повтори той.
— А, да — възкликна мис Токс. — Да, точно така. Съвсем забравих. В отсъствие на майка си малкото същество помирисало горещата ютия. Вие сте напълно прав, сър. Когато пристигнахме тук, на вратата вие се канехте любезно да ме уведомите, че по професия сте…
— Печкаджия!
— Плячкаджия! — с ужас възкликна мис Токс.
— Огняр — обясни мъжът. — В локомотив.
— А, да — отвърна мис Токс, като го гледаше дълбокомислено и като че продължаваше да не разбира смисъла.
— А харесва ли ви, сър?
— Кое, мадам? — попита мъжът.
— Ами това, професията ви — отговори мис Токс.
— О, много, мадам. Но понякога сгурията влиза тук — той посочи гърдите си — и кара човека да говори дрезгаво като сега. Но гласът ми е такъв от сгурията, мадам, а не защото съм сприхав.
Този отговор като че много слабо подпомогна мис Токс и тя се затрудни да продължи разговора. Но мисис Чик веднага й се притече на помощ и започна внимателно да оглежда Поли, децата й, брачното й свидетелство, препоръката й и така нататък. Поли се измъкна невредима от трудното изпитание, след което мисис Чик се отправи към брат си да му съобщи новината, и като ярка илюстрация и потвърждение на думите си тя взе със себе си двете най-румени деца на Тудъл — така се казваше семейството с лица като ябълки.
От смъртта на жена си досега мистър Домби не бе напускал стаята си, където бе потънал в размисли за юношеството, образованието и предназначението на невръстния си син. Бреме, по-студено и тежко от обикновеното, бе притиснало суровото му сърце — по-скоро съзнанието за загубата на детето, отколкото неговата собствена загуба, предизвикваше у него едва ли не гняв наред с мъката. Крайно унизително беше, че животът и кариерата, на които бе възлагал толкова надежди, поради една елементарна необходимост още от самото начало са застрашени, че фирмата „Домби и Син“ загива поради липса на кърмачка. В своята гордост и ревност той изпитваше такова негодувание при мисълта, че още в първите крачки за осъществяване на заветната си мечта той трябва да зависи от наемна слугиня, която временно ще бъде за детето всичко, каквото би могла да бъде собствената му съпруга благодарение на съюза си с него, така че всяко поредно отхвърляне на кандидатка предизвикваше в душата му скрита наслада. Обаче бе настъпил мигът, когато не можеше повече да се раздвоява от тези противоречиви чувства. Още повече, че, изглежда, нямаше никакви съмнения в пригодността на Поли Тудъл, за която съобщи сестра му, като непрестанно хвалеше неуморимата си приятелка мис Токс.
6
На Мерилебън Роуд в Лондон се намирал родилен дом на името на кралица Шарлот, който също изпращал дойки за отглеждането на малки деца.