— Шумът би събудил и мъртвец — промърмори Креперий. — Носилки, каруци, няма никакъв ред.
И после произнесе думите, които по-късно щях да си припомня.
— Синът ти вече не понася града. Твърди, че в него няма нищо, което един добър пожар да не може да оправи.
Внезапно повя хладен бриз и смрази потта и разговора ни. Чувах само далечния рев на морето, прибоя на вълните и крясъците на чайките, които се връщаха към брега, изпреварвайки залеза.
Агрипина внимателно бе слушала брътвежите на Креперий, докато робите разчистваха масата. Когато те се оттеглиха, тя свали обицата от дясното си ухо. Пусна я в каничката с оцета и я наблюдава, докато се разтвори.
— Така е правела и Клеопатра — прошепна тя. — Гледала как безкрайно скъпият бисер изчезва. — После се усмихна. — Това бил нейният дар за боговете.
— Мислех, че не вярваш в тях — вметнах аз. Агрипина повдигна пренебрежително едното си рамо.
— За боговете — прошепна тя — или като жертвоприношение преди мрака. Какви други новини от Рим носиш, Креперий?
— Чайките се смятат за деликатес. Амерлий е в траур, защото една от миногите му умряла.
Агрипина махна рязко с ръка.
— Говоря за важни новини — отсече тя. — Какво става със сина ми, императора?
— Сенека все още е негов съветник.
— Великият философ — подигравателно изсъска Агрипина.
— Бур е начело на преторианците.
— Аз го назначих — отсече тя.
— Отон се е върнал от пътешествието си.
— Така ли? — Агрипина изкриви устни. — Още ли бръсне всички косми по тялото си, за да си прави перука за голото теме? Пак ли отрива тестикулите си във всеки свещен предмет, който види, за да ги направи по-здрави и потентни? — Тя се изсмя. — Ако това стане, може и да повярвам в боговете.
— Звездата на Тигелин също се издига.
— Боговете да са ни на помощ, ако той вземе властта — тя замълча, навела глава, после го погледна изпод притворените си клепачи. — А какво става с Попея Сабина?
Креперий отпи от виното си. Наблюдавах го внимателно. Внезапно ми мина ужасна мисъл. Ами ако го бяха подкупили? Наистина ли беше верен на домина, или Нерон го бе привлякъл на своя страна, както бе сторил с останалите? Сякаш прочел мислите ми, той леко поклати глава.
— Кажи ми за Попея! — настоя Агрипина.
— Тя владее сърцето на императора — отвърна Креперий. — Съпругата му Октавия си остава в сянка. Актея — той сбърчи нос при споменаването на предишната любовница на Нерон — вече е забравена. Попея владее Рим като богиня. Крие лицето си с воал и постоянно се моли да умре, преди снежнобялата й кожа да се сбръчка от възрастта.
— С удоволствие бих й помогнала — промърмори Агрипина.
— Къпе се всеки ден в магарешко мляко. Императорът е разпоредил четиристотин магарици да бъдат на нейно разположение. Пълнят с млякото им порфирената й вана. Прекарва часове, оглеждайки тялото си в големи огледала от полирано сребро. Носят й балсами от крокодилска слуз и екзотични мазила за ръцете, подсушават кожата й с лебедов пух и почистват езика й с вейки от черен бръшлян, за да бъде кадифено мек. Масажират я специално обучени роби от Африка, разполага с майстори на благоухания от Кипър и най-добрите шивачи на Александрия. Използва шафран, за да придаде на косата си кехлибарен цвят и облива тялото си с амбра. — Креперий махна към каната с вино. — Попея носи само най-красивите перли от Червено море. Сандалите й са от бяла козя кожа, а отдолу са подковани със злато. Когато върви, стъпките й отекват звънливо по настилката. Казват, че упражнява всяко движение на очите, устните, лицето и ръцете си. И че е изключително умела в любовната игра.
— А Нерон, естествено, е зашеметен! — обади се Агрипина.
— Направо е обсебен. Попея вече се разведе с Отон, но все още се преструва на колебаеща се девица.
Креперий си взе нова стрида. Агрипина се бе вторачила в някаква точка над главата му.
— Те идват за мен, нали? — прошепна накрая домина.
Надигнах се. Изглеждаше сломена. Погледът й бе зареян, сякаш виждаше неща, които ние не съзирахме.
— Кой идва, домина? — прошепнах аз.
— Всички са тук — отвърна тя. — С тъмни кръгове около очите и отворени уста.