— Домина! — рязко извиках аз.
Това я изтръгна от унеса.
— Та какво казва на сина ми малката млекарка, Креперий?
— Домина, това са само слухове.
— Какво му казва? — Гласът на Агрипина се извиси до писък.
— Попея изказва съмнения, че Нерон наистина е император на Рим. „Всъщност майка ти управлява“, натяква му тя. „Все още тя взема всички важни решения.“ — После Креперий ни повтори най-жестоката подигравка на Попея. „Наричат те «императрица Нерон», а майка ти — «римски император».“
Погледнах господарката си. Тя отпи от фалернското вино бавно, както правеше, когато бе погълната от мислите си. Борбата щеше да е на живот и смърт. Попея беше опасен противник.
— Казват, че Попея — продължи Креперий — дала на сина ти подарък, увит в коприна. Когато Нерон го разтворил, в него имало само златна монета, на която била изобразена главата ти. „Защо мислиш, че ти я подарявам?“, изсъскала му тя.
— И? — прекъсна го Агришша.
— Ако трябва да бъдем справедливи, първоначално Нерон бил озадачен. „Аз съм творец“, отвърнал той. „Само това е важно за мен.“ Попея коленичила в краката му. „Ами майка ти?“, казала малката мръсница. „Тя ти спестява усилията да бъдеш император. Винаги подчертава пред хората не това, че е твоя майка, а че е дъщеря на Германик и е много по-важна от твоята поезия.“
— Кой ти каза това? — попитах аз, уплашен от въздействието, което този разговор можеше да окаже върху опънатите нерви на Агрипина.
— Това е само слух — разпалено отвърна Креперий, но ако не опиташ нещо, не можеш да кажеш вкусно ли е или не. Ако греша, защо Нерон не идва тук? Защо не кани домина да се върне в Рим?
Агрипина шумно остави чашата си на масата.
— Парменон — тя се надигна от лежанката и ме погледна, — как мислиш, че ще стане?
— Кое? — попитах невинно.
— Как ще умра?
В стаята настъпи тишина. Дори морето сякаш чу думите й и прибоят затихна.
— Той няма да стигне толкова далеч — каза Ацерония. — Ще го обвинят в майцеубийство! Как ще убие дъщерята на Германик!
— Да, не би го направил — отвърнах аз, — но други може да го сторят вместо него.
— Как? — извиси рязко глас Агрипина. — Кажи ми, Парменон, как?
— Не с отрова — ще трябва да се приближат твърде много, а и знаят, че притежаваш всички познати противоотрови. Пък и веднага ще ги заподозрем.
— С нож? — попита Агрипина.
— Твърде откровено и кърваво — отвърнах аз. Следата отново ще води към него. Не, домина, мисля, че бяхме предупредени. Ще бъде злополука. Нещо, което би могло да бъде обяснено — като срутилия се покрив.
Агрипина дрезгаво се изсмя. Креперий се намеси:
— А може би август Нерон ще позволи на почитаемата си майка да изживее спокойно старините си?
— Нерон може би — допусна Агрипина, — но не и Попея. Баща ми винаги казваше: „Знай врага си!“ На мястото на Попея, аз бих замисляла смъртта на съперницата си. А тя не е по-различна от мен. — Домина ме изгледа дяволито. — Тя е гладиаторът, когото трябва да победя.
— Можем да ги изпреварим — предложих аз. — Да убием Попея, като отровим магарешкото й мляко. Да сложим силна отрова в пудрата, която слага върху лицето и ръцете си.
Агрипина поклати глава:
— Тя само това чака. Дебне възможност да ме обвини — Домина почука по масата с нокти. — Какво ще ме сполети тогава?
— Изгнание! — обади се Ацерония. — Може би императорът ще те прати на някой далечен остров или в дива Британия!
— Можем да избягаме! — обадих се аз. — Да отидем на север в Германия и да потърсим защитата на някой от легатите!
Агрипина дори не ме чу.
— Доведи ми Салвара. Бързо! — щракна тя с пръсти. — Искам да я видя веднага.
Салвара беше вещица, местната знахарка, която живееше в колиба между обраслите с борове хълмове зад вилата. Изпратих прислужници да я доведат. Изненадах се, че се върнаха много бързо със старицата. Беше съсухрена, облечена в дрипи, пропити с миризмата на мехлемите и отварите, които приготвяше. От набръчканото й лице гледаха младежки ясни сиви очи.
— Вече бях тръгнала насам — заяви тя с мекия си, изискан глас.
Спомних си слуховете, че преди много години е била знатна дама в Помпей.
— Откъде знаеше, че те търсим? — попитах я.
— Ще ми се да кажа, че съм го предрекла, но из цялата околност се говори, че при августата е пристигнал пратеник от Рим и тя организира пиршество. Старицата леко наклони глава встрани. — Макар че не чувам нито музика, нито песни.
— Не е такова пиршество — отвърнах аз. — Августата те очаква.
Поведох я през вътрешния двор. Агрипина пиеше по-бързо, лицето й бе леко зачервено, очите — разширени и блестящи. Салвара се поклони и седна до масата.