— И какво можеш да направиш? Да избягаш от Рим?
Агрипина отметна глава и се разсмя.
— Да избягам от Рим, Парменон? Няма да стигна и до форума — тя ощипа ръката ми. — Не тече ли във вените ти живот, не бие ли в гърдите ти сърце? Не си ли чувал за кръвна вражда? Тиберий и Сеян унищожиха семейството ми. Сега аз ще унищожа техните — тя поклати показалец като възрастна домакиня, която се противопоставя на съпруга си. — Къде е слабото място, Парменон?
— Ти си обмислила всичко, нали? — попитах.
Тя се усмихна.
— Слабото място е самият Сеян. Тиберий го смята за твърде нископоставен, за да представлява реална опасност. Но нашият император е много подозрителен по природа. В момента той се съобразява със Сеян, защото веднъж му е спасил живота. Вечеряли в някаква пещера, когато започнало срутване. Тиберий смята, че му е задължен, затова трябва да осъзнае, че дългът е изплатен и Сеян е най-големият му враг.
— И как ще постигнеш това?
— Трябва да стигнем до Капри. Агрипина отиде до вратата и я отвори.
— Ти ще го уредиш, Парменон. Междувременно кажи на Метел да се качи при мен.
Вдигнах изненадано очи.
— Хайде! — подкани ме тя. — Кажи му, че имам нужда от него!
Подчиних се на заповедта и тръгнах по галерията. Чувах викове, шум от отваряне и затваряне на врати. Празненствата след игрите бяха в разгара си. Слязох на долния етаж, където се мотаеха слугите и момичетата им, някои вече доста пияни. Метел седеше на една маса и потропваше с пръсти, сякаш озадачен от това, което се бе случило.
— Домина Агрипина иска да те види веднага — казах му.
— Така ли? Къде е била? А ти къде беше?
— Никъде — отвърнах, преструвайки се на подпийнал. — Най-добре се качи веднага.
Метел отмести стола си и ме последва нагоре. Минах по галерията и почуках на вратата. Агрипина отвори и го издърпа вътре, после тресна вратата в лицето ми. Стоях и се чудех какво ли ще стане. Чух Агрипина да се смее и звън от чаши. Дали не играеше някаква игра? Натиснах дръжката, но резето беше пуснато. Вървях по галерията, когато дочух писъците, ужасни пронизителни писъци, толкова силни, че заглушиха врявата отдолу. Затичах обратно към вратата и се хвърлих срещу нея. Отвътре се чуваше шум, сякаш някой се биеше яростно. Беше вдигната тревога. Двама преториански стражи пристигнаха тичайки с извадени мечове. Здравеняците ме изблъскаха встрани и с дръжките на мечовете зачукаха по вратата, иззад която се чуваха писъците на Агрипина, а шумът от борба ставаше все по-силен. С помощта на столове и пейки разбиха вратата и аз последвах войниците в стаята. Метел лежеше проснат на пода, а в гърдите му зееше рана. Агрипина, с изцапана с кръв туника, беше коленичила до него и държеше кама. Столата й бе разкъсана, по лицето й имаше драскотини. Тя отметна косата си назад и изгледа диво войниците.
— Опита се да ме изнасили! — изсъска домина и посочи към чашите, които лежаха сред локва вино в средата на стаята. — Беше пиян.
После улови погледа ми и за миг съзрях усмивка в очите й. Тя се изправи на крака, още стиснала камата.
— Така ли — извика тя — се отнасят към дъщерята на Германик? Да не съм някоя куртизанка, та слугите ми да ме опипват!
Появиха се прислужниците й. Агрипина крещеше обиди, питаше къде са били. Те се опитаха да отговорят, но тя хвърли камата на пода. Сви се на лежанката, скри лице в ръцете си и горчиво заплака. Войниците, едновременно ядосани и уплашени от случилото се, грабнаха тялото на Метел и го хвърлиха през прозореца в двора долу. Реших, че е време да действам като секретар на домина. Наредих да донесат вода и кърпи, благодарих на войниците и ги помолих да излязат. Когато това стана, Агрипина стана на крака и позволи на прислужниците да почистят раните по лицето и ръцете й. После използва един миг насред суетнята и ме повика с жест.
— Иди при подчинените на Сеян — прошепна тя — и им кажи, че съм от императорска кръв. Бях нападната. Един слуга се опита да ме изнасили, настоявам да видя императора!