— Ти не! — дрезгаво каза императорът.
Вдигнах поглед. Сочеше помощника. После направи знак с палеца си към стената на градината.
— Явно знаеш да лъжеш! — обвини го той. — Излъга своя император! Тогава да видим дали можеш и да летиш!
И преди Помощникът да успее да възрази, двамата германски войници, които ни бяха последвали вътре, го грабнаха за ръцете и го завлякоха в градината. Покачиха го върху ръба на парапета и го хвърлиха. Ужасени писъци раздраха тишината. Тиберий се настани по-удобно.
— Видя ли, Макрон — пошегува се той. — Казах ти, че не може да лети!
ГЛАВА ШЕСТА
„Никой трезвен мъж не танцува, освен, ако е луд.“
Известно време императорът седя мълчаливо, сякаш се наслаждаваше на случилото се. Калигула беше отстъпил зад него и Тиберий не виждаше лицето му, което се тресеше от смях. Двамата германски наемници изчакаха, докато тялото падна и си тръгнаха.
Дочух птичи трели и бръмчене на пчела, което ме изненада, тъй като беше още началото на сезона. Чудех се дали няма да бъда следващият.
— Коленичи, Парменон.
Подчиних се.
— Погледни ме! Забрави съветите на Сеян! Погледни ме!
Послушно вдигнах очи. Императорът съсредоточено ме разучаваше.
— Роднина ли си на Сеян?
— Много далечен.
— А можеш ли да летиш, Парменон?
— Не, цезаре, мога само да плувам.
Императорът отметна глава и зацвили от смях.
— Лъжеш ли, Парменон?
— Не знам какво е истина.
— Аха, философ. Успокой се, Парменон, няма да летиш. Повтори съобщението.
Калигула се беше отдръпнал още по-назад, но лицето му беше напрегнато. Той поклати глава непроницаемо и се потупа по бузата. „Не споменавай за мен“, искаше да ми каже.
Много неща научих по време на онзи разпит. Калигула се опитваше да оцелее. Заговорничеше срещу императора. Макрон, който би трябвало да е видял тайните му жестове, беше негов съучастник. Повторих тайното съобщение, последните думи, които ми беше казала Агрипина. Лицето на Тиберий прежълтя.
— Знаеш ли какво иска да каже за Друз? — рязко попита той.
— Не разбирам, цезаре. Друз е затворен в Палатин.
— Тя не е говорела за него — отвърна Тиберий. Синът ми също се казваше Друз.
Преглътнах мъчително. Разбира се, бях забравил. След смъртта му слуховете бързо се бяха разнесли. Мнозина казваха, че синът на Тиберий е умрял от преяждане, но други твърдяха, че е бил отровен. Тиберий взе един орех, счупи го с ръка, сръчно извади ядките и ги изяде.
— Имам здрава ръка, Парменон. Знаеш ли, че ако ударя дете по главата, мога да му счупя черепа?
Не изчака да му отговоря, а извика Макрон, началника на охраната си.
— Искам да изпратя писма до Рим. Приятелят ни Парменон ще остане тук няколко месеца. Хайде, имаме работа, имаме работа.
Бях освободен с щракване на пръстите и принудителното ми пребиваване на Капри започна.
Тиберий действаше внимателно като паяк, плетящ мрежата си. Наслаждаваше се на играта — изпрати на Сеян писма, в които му се кълнеше във вечно приятелство и изказваше съболезнования за внезапната смърт на неговия помощник от треска. Писа му, че иска да остана при него за известно време. Дори му намекна, че ще му даде правомощия на трибун и ще му разреши да се ожени за снаха му, вдовицата на Друз. В същото време пътят от континента до острова строго се охраняваше. Разбрах също колко странен е животът на Тиберий на Капри. Понякога беше снизходителен, друг път — безмилостен. Един войник, който открадна паун от птичарника, беше разпнат върху скалите. Друг път, когато носеха Тиберий от една вила в друга, носачите се спънаха в къпинов храст: центурионът, който отговаряше за пътеката, беше бит с пръчки почти до смърт.
Сексуалните подвизи на Тиберий ме смайваха. Капри беше гнездо на похотливи интриги. Макрон беше женен за красиво чернокосо момиче на име Емилия. За да спечели благоволението на Калигула, съпругът й се държеше като сводник и тя беше постоянен посетител във вилата на Калигула. Но обичаите на Тиберий бяха по-странни. Всички слухове за него бяха верни. Той си имаше личен вертеп, където за негово удоволствие се представяха сексуални екстравагантности. Млади мъже и жени от всички краища на империята, обучени в необичайни практики на любовното изкуство, бяха окуражавани да се сношават пред него в групи по трима или четирима, за да пробудят отслабналите му страсти. Този вертеп се състоеше от няколко стаи, украсени с неприлични картини и статуи. В него имаше и малка библиотека с еротични наръчници от Египет, за да могат любимците му да научат какво точно се очаква от тях.