— Чухте ли желанието на императора? — извика Макрон. — Сеян трябва да бъде задържан!
Когато човек като Сеян пада от власт, това става внезапно и бързо — както звездите падат от небето. Същите, които го аплодираха и поздравяваха, които го ласкаеха и ухажваха, когато беше влязъл в сената същата сутрин, сега се обърнаха срещу него. Посипаха се удари и ритници, докато най-близките му привърженици се опитваха да се измъкнат. Докато Макрон си пробиваше път към тях, се възползвах от възможността да се измъкна.
Агрипина беше в покоите си, седеше до прозореца и се преструваше, че чете. Поздрави ме, сякаш бях отсъствал само няколко часа. Новините за падането на Сеян вече се бяха разпространили и от двора се носеше шум от тичащи крака, викове и крясъци. Агрипина остави свитъка, който четеше — „Одите“ на Хораций. Тя се усмихна, вдигна се на пръсти и ме целуна по бузата. Беше по-бледа и слаба от преди, а тъмните кръгове под очите й бяха по-очертани.
— Какво става?
— Сеян падна — отвърнах. — Затвориха го. Подозирам, че Макрон ще стане префект на преторианската гвардия. Тиберий започна атаката.
Агрипина събра ръце, притвори очи и се усмихна. После наведе глава и хвърли поглед към група прислужнички, които стояха в другия ъгъл на стаята.
— Чухте ли това? — извика тя. — Сеян е паднал. Затворен е заедно с всичките си последователи — тя пристъпи към тях. — Сега е моментът да си признаете. Кои от вас работят за него?
Момичетата се притиснаха едно към друго. Агрипина заплашително се отправи към тях.
— Хайде, давам ви възможност да си признаете. Ако открия сама по-късно, някой ще бъде удушен.
Три момичета пристъпиха напред.
— Така си и мислех — тя посочи към вратата. — Вън! Прислужничките побягнаха. Тревогата и хаосът бяха стигнали до галерията навън, откъдето се чуваха отчаяни викове и шум от рязко отваряне и затваряне на врати. Погледнах през прозореца — групи хора вече бягаха от Палатин, нарамили вързопи. Царството на терора беше започнало. Агрипина се върна при мен с блеснали очи. Хвана ме за ръка и ме накара да седна до нея.
— В безопасност ли си, домина?
— Засега да — тя студено се усмихна. — Сеян мразеше семейството ми и едва ли биха ни сметнали за техни приятели. А как е нашият августейши император?
— Гние — отвърнах й. — Макар умът му да е още остър, а ръката му да стига надалеч.
Агрипина избарабани с пръсти по коляното си.
— Той скоро ще умре. Ами милият ми брат Гай?
— Куче — отвърнах аз. — Вярната сянка на императора.
Агрипина шумно си пое дъх.
— Значи още си играе ролята — промърмори тя.
— Домина, брат ти е луд. Всеки, който остане по-дълго на Капри…
— Той може да бъде управляван и ще бъде — отвърна тя.
— Какво става?
Мъж с медна коса и брада се втурна през вратата. Беше облечен в пурпурна тога и туника, и двете изцапани, и въпреки ранния час държеше дълбока чаша. Един от сандалите му се беше развързал и шляпаше по пода, докато той крачеше залитайки към Агрипина. Спря само, за да опипа гърдите на една прислужница.
— Домиций — изгука Агрипина с глас и усмивка, преливащи от фалшива сладост. — Домиций, пак си се забавлявал, нали?
Тя приближи до него. Той ядно ме погледна през рамото й.
— Кой е този? — попита завалено. — Прекалено грозен е, за да ти бъде любовник. И какво става навън? Навсякъде има войници с извадени мечове, а на двора лежи труп. Някой го е намушкал в гърба.
— Сеян е паднал.
С поглед Агрипина ми нареди да стана от кушетката и поведе пияния си съпруг към нея.
— Много си уморен от всички тези вълнения — каза му тя меко.
Взе чашата от ръката му, остави я на пода и го убеди да си полегне. Известно време остана загледана презрително в пиянското му лице.
— Пияна свиня! Ще спи часове наред и ще се събуди с главоболие — после се приближи и ме хвана за ръката. — Парменон, кръвопролитията започнаха. Трябва да си мълчиш за Капри, императора или брат ми Гай. И да стоиш далеч от Макрон.
— Любовник ли ти е? — избухнах аз.
— Аз нямам любовници, Парменон. Само мъже, с които трябва да се справя.
— Ами аз?
— Ти си дясната ми ръка, Парменон. Ние с теб сме едно — тя погледна към вратата. — Иди да видиш какво става със Сеян и се върни да ми кажеш. Не забравяй какво ти казах.
Тя ме избута вън от стаята. В коридора ме задържа.
— Справи се добре, Парменон. — Гласът й звучеше възбудено. — Сега с теб сме неразделно свързани, не разбираш ли?
На стълбите отекна писък. Един от войниците се забавляваше с робиня.
— Остави ме беззащитен! — обвиних я.