— Цезаре — отвърна Макрон, — той идва от Рим, където всичко е наред.
— Това е лъжа. В Рим нищо не е наред. Сядай, сядай.
Заех мястото си на определената ми лежанка. Храната беше обикновена — хляб, смокини, ябълки, череши, пълнени фурми и амфора вино. Хранихме се мълчаливо. След това лекарят на императора Харикъл влезе и седна на ръба на лежанката му. Тиберий го поздрави и протегна ръка. Пръстите на лекаря обхванаха китката му, сякаш му мереше пулса, но императорът сякаш не забеляза. Харикъл погледна към Макрон и кимна. Калигула се изправи, донесе чашата си с вино и Тиберий отпи от нея. Макрон подхвана някакъв безобиден разговор, но аз почти не го слушах. Това беше най-странната вечеря, на която бях присъствал. Тиберий започна да стене, направи знак на Макрон да млъкне, а чашата, която Калигула му беше дал, падна от ръцете му. Подпомогнат от Макрон, Харикъл помогна на императора да се изправи. Калигула им се притече на помощ. Наредиха ми да ги последвам, докато почти носеха Тиберий по дългия мраморен коридор от трапезарията до спалнята му. Никой от пазачите не ни спря, нито се намеси. В стаята беше задушно и миришеше на плесен. Щом вратата се затвори, протоколът беше забравен. Сложиха Тиберий на леглото и наместиха удобно главата му върху възглавниците.
— Направих, каквото мога — проговори Харикъл в мрака. — Повече с нищо не мога да помогна.
И той излезе. Калигула запали една лампа с треперещи ръце.
— Трябва да стане тази вечер. — Макрон стоеше от другата страна на императорското легло. — Тиберий не бива да замине за Капри.
Императорът стенеше и мяташе глава. Макрон ми нареди да приближа лампата. Повдигна клепачите на Тиберий и потърси пулса на шията му.
— Слаб е — промърмори той. — Няма да преживее нощта.
Калигула дишаше тежко, като спортист, който е тичал дълго и бързо — дрезгав, накъсан звук, който опъваше нервите ми и караше космите ми да настръхват.
— Ако замине за Капри — повтори Макрон, — всички ще бъдем в опасност! — Той дръпна завивката и я метна върху гърдите на императора. — Всички ще стоим на стража.
Излязохме от стаята и зачакахме отвън. Нощта беше почти изтекла, когато малко преди зори Харикъл се върна. Макрон го въведе в спалнята и отвътре се дочу възторжен вик. Лекарят излезе, следван от усмихнатия Макрон.
— Императорът е мъртъв! — Той вдигна дясната ръка на Калигула. — Да живее императорът!
Сякаш облаците се бяха вдигнали и самите стени имаха уши. Новината бързо се разнесе из вилата. Макрон и Агрипина бяха организирали всичко, както трябва. Преторианската стража се беше събрала пред главния вход заедно с прислугата и гостуващите сенатори, когато Макрон изведе Калигула и аз ги последвах. В присъствието на всички той сложи големия пръстен с печат на Тиберий на ръката на Ботушчето. Стражите извадиха мечове и заудряха по щитовете, провъзгласявайки Калигула за император. Издигането му на трона беше посрещнато с одобрителен рев. Вече виждах облаците прах около портата — конници тръгваха към Рим. Тогава Харикъл се промъкна до мен — блед, потен и треперещ.
— Какво има?
— Тиберий! — едва успя да промълви той. — Жив е!
Думите му се понесоха като вълна. Макрон се обърна. Мургавото му лице беше пребледняло. Калигула заприлича на изгубено момченце. Прегърбен, той гледаше втренчено с отворена уста, а после заломоти уплашено. Кой знае как слухът стигна и до хората долу и преторианците се размърдаха неспокойно. Тълпата се разкъса и побърза да се разпръсне.
— Не може да бъде! Не трябва! — изплъзна се от устата ми.
Представих си лицето на Агрипина. Ако Тиберий оцелееше дори още един ден, Калигула щеше да потъне в мрака, а заедно с него и сестра му. Съмнявам се, че и аз щях да оцелея.
Изтичах обратно в сградата и хукнах по коридора. Шумът от стъпки зад мен ми подсказа, че Макрон и Калигула са ме последвали. Нахлух в спалнята. Тиберий се беше изправил и страховитият му поглед се впи в мен. Той вдигна ръка и разпери пръсти.
— Къде е пръстенът ми? — Гласът му беше силен. Ти беше Парменон, нали? — Той ме посочи с костеливия си пръст. — Изпратила те е онази кучка от Рим.
Макрон и Калигула влязоха в спалнята.
— Къде е пръстенът ми? — Гласът му прозвуча сякаш от отвъдното.
— У мен е. — Приближих се към императора. — Ти си мъртъв, Тиберий.
Той примигна. Макрон затвори с ритник вратата. Блъснах Тиберий обратно на леглото. Макрон и Калигула се притекоха на помощ. Императорът се опита да се съпротивлява, но слабостта отново го налегна. Макрон отметна завивката и Калигула грабна една възглавница. Вдигна ръката си пред очите на Тиберий, за да види старият император пръстена с печата. После сложи възглавницата върху лицето му и се изсмя: