Бе безвкусно натруфена, като изключим наниза перли на шията й, които бяха истински. Това беше Локуста, издънка на древен род отровители. След като се видя с нея и я освободи, Агрипина предложи на Ксенефон храна и легло. Тя беше открила, че императорът тайно е променил завещанието си. Освен това бе споделил с вероломния си лекар колко е уморен от амбициите на Агрипина. Оплетени веднъж в мрежата на домина, и двамата й посетители нямаше да успеят да се измъкнат от нея.
Зловещи поличби се ширеха из града — говореше се за пламтяща комета, че кървав дъжд валял на форума, че паднал гръм в преторианския лагер, че рояк пчели се заселили на Палатин. Вратите към храма на Юпитер се отваряли и затваряли, когато си искат. Носеха се слухове за раждане на хермафродит, както и за прасе, родено с нокти на ястреб. Това бяха обичайните глупости. Някои от тези неща бяха природни феномени, други се раждаха от плодовитото въображение на Агрипина. Клавдий започна да се страхува, все повече се уединяваше в двореца, но домина го следваше като дебнещ леопард. Нямах представа как и кога ще започне нападението, но от скритото напрежение у Агрипина усещах, че ако тя успее, Клавдий няма да посрещне следващата година.
През нощта на дванайсети октомври Агрипина покани съпруга си на вечеря в една от залите на двореца. Клавдий пристигна с четирите жени, които се бяха превърнали в негови постоянни спътници — руса сирийка, огромна африканка с лилави устни, слаба еврейка, която Клавдий караше да го щипе и бие, и най-накрая — египтянка с бронзова кожа. Единствената работа на тези жени беше да задоволяват похотта на императора, а това бе добре дошло за Агрипина, защото отвличаше вниманието му от нея. Точно тази вечер тя беше въплъщение на очарованието. Нищо не беше достатъчно добро за съпруга й. Над залата бе направен изкуствен таван, който се отвори и върху Клавдий и малкото му гости се посипа дъжд от разцъфнали рози и ароматизирана вода. Трупа ефески танцьорки представиха женитбата на Амур и Психея под звуците на флейти. Щом това свърши, императорският дегустатор Хелот донесе предястието — купа вкусно приготвени гъби, любимото ястие на Клавдий. Стоях зад лежанката на Агрипина, когато Хелот опита от тях. Тя си взе от крайчеца на блюдото и покани Клавдий да се наслади на по-едрите. Той ги изяде с удоволствие и поиска още.
— Къде е Нарцис? — императорът вдигна глава. Трябваше да бъде тук. Той обожава гъбите.
— Отиде на бани в Синуеса — отвърна Ксенефон. Има ранни симптоми на воднянка.
Той улови погледа на Агрипина, усмихна се и отмести очи. Отстраняването на Нарцис бе много важно за плановете на Агрипина. Донесоха още гъби, но Агрипина се разтревожи, когато Клавдий, подпомогнат от придружителките си, стана от лежанката, за да повърне навън и да облекчи стомаха си, а после да посети нужника. Когато старият чревоугодник се завърна здрав и бодър, тревогата на Агрипина нарасна. Виждах признаците — движението на главата, сякаш да раздвижи схванатия си врат, бързата фалшива усмивка. Точно се бях навел да й прошепна „Успокой се“, когато Клавдий се сгърчи на лежанката, притиснал стомаха си. Надигна се, но отново падна със стон. Лицето му беше прежълтяло, езикът бе изплезен, той трепереше и зъбите му тракаха. Ксенефон скочи и се приближи до него.
— Божествени! — възкликна той. — Какво ти е?
Останалите гости мълчаха.
— Бързо! Бързо! — Ксенефон направи знак на Агрипина. — Императорът е изял нещо, което е раздразнило стомаха му. Трябва да се пречисти.
Донесоха сребърен леген и пауново перо, чийто връх бе натопен в благоуханно масло. Подпомогнат от Агрипина, Ксенефон го пъхна в устата на Клавдий, за да погъделичка гърлото му и да предизвика повръщане. Императорът веднага повърна, изтри устата си и заяви, че е по-добре, но само след минути спазмите започнаха отново.
— Божественият трябва да си почине.
Агрипина се изправи и даде знак на робите да вдигнат Клавдий от лежанката. Следвани от мен и Ксенефон, тя и съпругът й се оттеглиха в покоите си. Когато сложиха императора в леглото му, робите бяха освободени. Домина заключи вратите и се нахвърли върху Ксенефон.
— Ти каза, че отровните гъби ще бъдат достатъчни! — изсъска тя, без да обръща внимание на стоновете и гърчовете на съпруга си.
Треперещ от страх, лекарят разпери ръце.
— Августа, трябва да е взел противоотрова, иначе само онова, което беше на върха на перото би го убило веднага.
Агрипина погледна към мен.