Помня добре този ден. Беше прекрасна пролетна утрин и цял Рим празнуваше. Нерон и майка му отидоха до амфитеатъра с цялата пищност, достойна за положението им. Красиви млади роби, облечени като сатири или фавни, обкръжаваха украсената им със златисти пискюли носилка. Сенаторите ги следваха в снежнобели тоги. Елитна кохорта преторианци в пълно бойно снаряжение разчистваше пътя им. Агрипина, разбира се, споделяше носилката на императора, а аз вървях до тях, държейки завеската, докато Нерон поздравяваше тълпата с миниатюрната статуя на богинята на победата, изкована от чисто злато и инкрустирана със скъпоценни камъни. Новият император я смяташе за амулет и я носеше навсякъде. Освен това притежаваше полиран изумруд и от време на време оглеждаше тълпата през него, преди да вдигне вяло ръка, за да отвърне на поздрава й. Агрипина носеше златен венец и сребърен жезъл, върху който бе изваян златен орел с разперени криле. Поздравяваха я с „императрица“ и „августа“. Напомняше ми на невеста в сватбения си ден. Улиците бяха обсипани с цветя, между магазините бяха опънати навеси и от тях се сипеха розови листчета. От прозорците висяха килими и гоблени. На всеки кръстопът облечени в бяло жрици и жреци горяха благоухания в златни съдове.
При амфитеатъра, охраняван от редица преториански стражи, Нерон придружи майка си през главния вход до императорската ложа. Тълпата вече чакаше, облечена в кафяво и зелено, дъвчеше динени семки и крещеше на водоносците. Денят беше горещ и навесите бяха разпънати. За да бъде защитена публиката, висока ограда заобикаляше арената и върху нея на известно разстояние бяха окачени слонски бивни, от които висяха гъсти мрежи. Тълпата прие това за знак, че в зрелището ще участват не само диви зверове, но и че игрите ще бъдат кървави и опасни. Пясъкът на арената се смилаше от специални камъни и блестеше на слънчевата светлина като златен сняг. Императорската ложа ухаеше на най-ароматни благовония, но и те не можеха да приглушат миризмата на пот, лук, евтино вино и странното, зловещо ухание на предстоящо кръвопролитие.
Хванати за ръка, Нерон и майка му се появиха в ложата, чиято предна част бе украсена с пурпурни и златисти тъкани. Тълпата стана като един и ги поздрави с рев. Нерон вдигна ръка и виковете станаха още по-оглушителни. Когато императорът и майка му се върнаха на местата си — подобни на тронове и издигнати над останалите — Нерон даде знак и по пътеките затичаха роби, носещи сандъци с подаръци: огърлици и брошки, храна и дребни монети. Започнаха да ги хвърлят сред публиката, а Нерон се забавляваше, наблюдавайки как хората се бият, за да вземат колкото се може повече, и сочеше местата, където борбата беше най-ожесточена. По-късно разбрах, че десет души са загинали в тази блъсканица.
Когато Нерон се настани, магистратите, най-видните сенатори, главните весталки, придворните и техните дами, облечени в коприна и накичени с бижута, влязоха в ложата. Те бяха последвани от специалните гости на Нерон за деня, които включваха императорския лекар Ксенефон от Кос и отровителката Локуста, които очевидно бяха притеснени и се чувстваха неловко. Знаех, че Агрипина не ги е канила, но Сенека, седнал отляво на императора, се огледа, сякаш за да се увери, че присъстват. Когато Нерон се впусна в задълбочен разговор с един от сенаторите, успях да привлека вниманието на Агрипина и й посочих двамата новодошли. Домина, поставила на черната си коса сребърна диадема, от която се спускаше воал, изглеждаше малко угрижена, но не обърна голямо внимание на присъствието им.
— Защо Ксенефон да не присъства? — прошепна ми тя. — Макар да признавам, че платих на Локуста да напусне Рим и да не се връща.
Не можа да довърши. В ложата бе влязъл едилът9, който хвърли навито алено платно във въздуха. То се разтвори и падна върху заравнения пясък като локва кръв. Прозвучаха тръби, тълпата изрева одобрително и игрите започнаха.
Първо започна обичайното кръвопролитие, предястие, което да възбуди апетита преди сервирането на главното ястие. Група осъдени престъпници, привързани към Т-образни кръстове върху подвижни платформи, бяха избутани на арената. Всички бяха жени, голи; брадичките им бяха опрени на напречната греда, а ръцете им завързани до тялото. Приличаха ми на птици с подрязани криле. Тълпата ги замеряше, с каквото й попадне и скоро златистият пясък бе покрит с боклуци. От кръста на всяка жертва висеше мръсна, пукната чаша, символ на осъдена отровителка. Размърдах се неспокойно. Сенека погледна под око към Нерон и аз зърнах злорадата усмивка на лицето му. Отново прозвучаха тръби. Изгладнели диви животни, прогонени с дим от клетките си — мечки и тигрици — изскочиха на арената. Отначало се възцари объркване, защото една тигрица нападна мечка и последва ужасна, кървава битка. Но ужасени от онова, което ги очакваше, осъдените закрещяха за милост и привлякоха вниманието на зверовете. Тигрицата, която жестоко бе осакатила мечката, се обърна и скочи върху една от жертвите и я захапа за врата. Останалите мигновено я последваха. Знаех, че спектакълът с отровителките, събрани от затворите в цялата империя, разкъсвани от женски животни, щеше да пробуди спомени и да предизвика скандални сравнения. Разпознах отмъстителната ръка на Нарцис, който демонстрираше по този начин как се отнася Рим към отровителките. Агрипина изглеждаше невъзмутима, повече заинтересувана от доклада, който беше донесла със себе си. Тя проучваше свитъците, сякаш се намираше в императорската канцелария, а не на кървав спектакъл.
9
Едил — помощник на трибуна, който се грижел за обществените здания, храмове, пътища, празненства, пазари. — (Бел. ред.)