Той рязко отдръпна стола си и скочи на крака, размахвайки ръце:
— Парменон, Парменон. Ти преживя Тиберий, Калигула и Клавдий, ти знаеш, че това е само началото. Сенека тепърва ще забие здраво зъби в кокала. Кажи ми, кое е най-голямото постижение на Агрипина?
— Ти го знаеш — отвърнах аз. — Успя да направи Нерон император, а Британик бе обезнаследен. И преди да го повториш пак, знам, че Сенека в момента ни дразни.
— Но питал ли си се защо?
— Разбира се. Опитва се да издигне стена между Агрипина и сина й.
— Добре, и какво още?
— Опитва се да разграничи своя ученик, нашия златен Нерон, от убийството на жалкия човечец, който го определи за свой наследник.
— Браво! — одобрително каза Палас, като учител на досетлив ученик.
— В същото време — добавих, — Сенека тихомълком напомня на Нерон, че дължи трона на майка си и щом тя може да убие един император…
— Точно така! — съгласи се Палас и отпи от чашата си. — Те… — той трескаво търсеше думи. — Те се опитват да разделят син от майка. Нерон е новият император, златното момче от пророчеството — той разпери ръце. — Агрипина принадлежи на миналото. Тя постигна целта си и сега трябва да се оттегли. Следващата крачка ще бъде да провокират Нерон, който в крайна сметка е много млад — независимо че е император да се разбунтува с пълна сила срещу властната си майка. Ще ти разкажа една история: преди два дни Агрипина доведе Нерон тук, в стаята със среброто. Очевидно той е заел щедра сума на някакъв приятел. За да го накара да осъзнае стойността на среброто, Агрипина ме накара да сложа същата сума пред него накуп на тази маса. Нерон се излегна на стола, докато робите изпразваха торбичките със злато, огледа го внимателно и каза присмехулно: „Ако знаех, че е толкова малко, щях да удвоя заема.“ Стана и излезе, оставяйки Агрипина смаяна.
— Безгрижието на младостта — забелязах. — По-важно е какви са причините на Сенека за това нападение.
— И аз знам колкото теб — отвърна Палас. — Сенека е язвителен и огорчен — той вдигна ръка. — Вече два пъти е бил пращан в изгнание от императорското семейство. Мразеше Корейка и обитателите й, презираше обичаите, храната и напитките им. Често пишеше умолителни писма до Калигула да отмени изгнанието му.
— И сега обвинява Агрипина за това?
— Да, мисля, че мрази августата и смята и нея, и семейството й за причина за нещастието си, затова иска да си отмъсти веднъж завинаги. Освен това Сенека обича богатството и властта, а Агрипина му отвори вратата и към двете. Сенека, бивш изгнаник и философ, сега има възможност да управлява и император, и империя и иска да го прави сам. С удоволствие ще се отърве от Агрипина. Така, докато Нерон се държи като ядосан млад човек, Сенека ще продължи да заговорничи. Каква смяташ, че ще е следващата му стъпка, Парменон?
Спомних си Агрипина и сина й в градините на Анций или именията в Тускул.
— Нерон е ахилесовата пета на Агрипина — отвърнах аз. — Тя ще направи грешката, която допускат всички майки. Майчината любов е безгранична и безусловна, майката никога няма да предаде детето си и очаква същото от сина си. — Замълчах. — Сенека демонстрира, че Агрипина може да бъде критикувана съвсем безнаказано. Представи я като по-голяма глупачка от Клавдий, същевременно напомняйки на Нерон, че тя му е разчистила пътя до трона. Следващата стъпка на Сенека ще бъде да пита Нерон дали той управлява или майка му? Ще бъде лесно да му завърти главата.
— И тогава какво? — настоя Палас.
— Сенека ще се опита да я унищожи. Опознал е отблизо младия си ученик, а това е въпрос на логика, нали, Палас? Щом Нерон може да бъде покорен от една жена, от майка си, защо да не го направи и друга?
— Актея?
— Актея — съгласих се. — Тя е богата, образована, възпитана, изключително красива и съблазнителна. Освен това много прилича на Агрипина на млади години. Сенека е направил добър избор. Какво знаеш за нея?
— Някои казват, че е куртизанка — отвърна Палас. Други твърдят, че живее целомъдрено, което би харесало на императора ни. Очевидно Сенека я е довел в Рим и е убедил приятеля си Серен да я настани в къща в хубав квартал. Младата жена беше показана пред Нерон като расова кобила. И ако може да се вярва на слуховете, интересът му към нея нараства с всеки изминал ден.
— Но всички императори си имат любимки — отвърнах аз. — Нерон е само на седемнайсет, това ще бъде просто мимолетно увлечение.
— Да, така е — съгласи се Палас. — Но младостта на Нерон е най-голямата му слабост — той е решен да покаже на майка си, че тя вече не е най-важната жена в живота му, че обича Актея или някоя друга повече, отколкото Агрипина.