Виках всички лекари и знахари в Рим, но те я преглеждаха и си тръгваха, поклащайки глави. Играта на Нерон загрубяваше и той изпрати жената, която се преструваше на майка му, в къщата. Беше смразяващо преживяване: тя приличаше досущ на Агрипина, докато не си отвори устата и не видяхме почернелите й зъби. Най-накрая реших да преговарям. Дни наред търках пода пред кабинета на Сенека, докато лукавият стар ибериец най-после ме прие. Оглеждаше ме с черните си очи, а на устните му играеше лека усмивка.
— Господарката ти ще получи спокойствие, Парменон, щом остави и Рим, и императора на мира.
— Изгнание ли? — попитах.
— Когато остави Нерон и империята на мира — каза той и махна ръка в знак, че съм свободен.
В края на седмицата, въпреки възраженията й, Ацерония и аз натоварихме Агрипина в една носилка. Събрахме каквото можахме и поехме към Анций. Може би трябваше да изчакам, защото скоро вниманието на Нерон беше отвлечено от жестоките шеги с майка му, но не от Актея, а от новата му голяма любов — красивата, изящна Попея. Но по това време ние вече бяхме напуснали Рим. Агрипина започна да се възстановява, още преди да стигнем Анций, разпитваше къде отиваме и се шегуваше колко е скромна свитата на майката на императора.
И така, пристигнахме в Анций и се наслаждавахме на меките летни дни, хубава храна и добри вина, а Агрипина си намери нов любовник — гръцкия актьор Калиен. Свикнахме да прекарваме все повече следобеди заедно в градината, припомняхме си миналото и се чудехме какво ще ни донесе бъдещето. Дори тогава Агрипина беше убедена, че любовта на сина й е само заспала, а не мъртва. Затова прие поканата на Нерон да отиде в Бая и да присъства на онова последно, разкошно пиршество. Заради силната си и безусловна любов към чудовището, тя тръгна нощем с кораб през Неаполския залив и едва не беше удавена от подчинените му. И накрая, благодарение на тази всепоглъщаща любов, двамата седяхме в тъмната студена вила и чакахме любимият й син да довърши онова, което беше започнал.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
„Със теб бих искал да живея, със теб без жалост бих умрял.“
Докато седяхме и си спомняхме, Нерон и приятелите му обмисляха положението. По-късно разбрах какво точно се беше случило — в крайна сметка аз бях човекът, който помогна и на Бур, и на Сенека да сложат край на живота си. О, да, Агрипина беше изпратена във вечната нощ, но аз се превърнах в Немезида за онези, които бяха организирали падането й.
След като майка му заминала с биремата, Нерон бил щастлив като чучулига в пролетна утрин. Затворил се в личната си трапезария в Бая, заобиколен от любимците си. Вече подготвял погребалната реч, в която щял да възхвалява достойнствата на Агрипина и да се скара на Нептун, задето му е отнел „най-добрата от всички майки“. Бил се проснал на лежанката си, а Аницет миришел цветята от гирляндата си. С напредването на вечерта Нерон станал неспокоен, докато най-накрая пристигнал пратеник — освободеният роб Агерин, който, макар и наш прислужник, беше роден доносник. Той бил взет от триремата и макар да подозирал, още не бил сигурен дали злополуката е била случайна или нарочна. Хвърлил се в краката на Нерон и избъбрил:
— Императрицата, любимата ти майка, претърпя злополука! Корабът потъна, но боговете на морето и небето са били с нея и тя доплува до брега. Праща ти вест да не се тревожиш.
Разбира се, Агерин измислил последната част, за да защити и Нерон, и себе си. Не би могъл да нахлуе и да изкрещи:
— Злополуката, която организира за онази кучка, майка ти, не успя и тя е в безопасност!
Нерон веднага го освободил. Щом Агерин излязъл, чудовището било обзето от паника. Крачело напред-назад, полумъртво от страх, после се хвърлило на лежанката.
— Богове! — извикал Нерон. — Майка ми е оцеляла. Ще въоръжи робите си, ще потърси защита от преторианците и ще поиска да говори пред сената. Какво да направя, за да се спася? — Обърнал се към Бур и Сенека. — Какво да направя! Помогнете ми!