След малко той поднови краченето.
— Мъжете, които са ви наели, за да отидете при тях в Юкон, са платили достатъчно, за да ви осигурят безопасно пътуване. — Гласът на Коул стана назидателен. — Но парите не могат да купят всичко.
Капитанът отиде до Лутър и спря. Над палубата полъхна внезапен вятър и разнесе острата миризма на риба, идваща от съседните кораби. Повечето плавателни съдове, закотвени в пристанището на Сейнт Майкъл, бяха параходи, които се готвеха да откарат притеснените си пътници нагоре по Юкон. Широкото устие на реката бе опасано с безкрайна черна гирлянда от кораби. Маршрутът им до Даусън Сити — входната врата на богатите златоносни полета на Юкон — бе един от най-скъпоструващите. Но все пак пътуването по река бе за предпочитане в сравнение с дългия и опасен преход през заснежените планини, чиито проходи бяха погълнали не един и двама объркали пътя си златотърсачи от Америка и Канада.
— За тази река парите не значат нищо — продължи Коул. Той зарея поглед нагоре по течението на величествената Юкон. Много скоро по тъмните й води щеше да се понесе флотилията от речни кораби и грубо сковани салове — дело на най-нетърпеливите. Коул вдигна ръка и посочи реката: — Юкон се подчинява единствено на своите собствени правила. Има места, където ще я видите тиха и спокойна като спящо бебе, и други, където яростните потоци и дълбоките подводни течения са коварни и смъртоносни.
Тонът и сериозното изражение на капитана не оставяха място за коментари.
— През следващите хиляда и седемстотин мили всички ще зависим единствено от благоволението на тази река.
Над тълпата надвисна потискаща тишина. Изведнъж един глас с лек акцент наруши мълчанието.
— Monsieur Капитане?
Още преди да се обърне, Коул знаеше, че гласът принадлежеше на синеоката красавица, която му бе направила впечатление преди малко. Клетвата му да стои настрана от пътничките бе потулена някъде назад в съзнанието му в момента, когато я чу да говори. Акцентът и начинът, по който се бе обърнала към него, издаде националността й, а Коул изпитваше истинска слабост към французойките. Когато се обърна към нея, очите му попаднаха на самодоволната ухилена физиономия на Лутър. Лицето на Коул се смръщи в страховита гримаса, но той реши да не злепоставя помощника си. Тъмнорусите мустаци и брада на Лутър се отделиха едни от други, докато лукавата му усмивка ставаше все по-широка. Той храбро посрещна присвитите очи на Коул, чието внимание бе мигновено погълнато от жената.
Доминик пристъпи напред и се закова на няколко крачки пред капитана. В гърлото й бе заседнала огромна буца, която тя се насили да преглътне и каза:
— Исках просто да ви поправя за нещо, monsieur. Всепроникващите очи на Коул се сблъскаха с ясносиния й поглед. Той винаги бе харесвал начина, по който тези французойки произнасяха „monsieur“. Особено удоволствие изпитваше, когато те го наричаха така по време на най-страстните моменти. Мисълта за това предизвика леко напрежение в слабините му. Той усети как лицето му се обля от гореща вълна и веднага се насили да си припомни за клетвата и причините, които го бяха подтикнали към нея. От опит Коул прекрасно знаеше, че не съществува лека жена, която да не може да бъде купена за един-два долара. Мисълта, че отрудените злато търсачи бяха пожертвали немалка част от спечеленото с тежък труд за тази доставка на така наречените „годеници по поръчка“, го отвращаваше.
Секундите минаваха, а погледите им продължаваха изпитателно да се изучават, докато най-накрая у Доминик надделя неудобството. Студените очи на капитана бяха охладили цялата й смелост. Тя обаче не желаеше да издаде несигурността си и затова упорито продължи да го гледа.
— Сбърках ли някъде? — попита Коул. Вниманието му беше привлечено от начина, по който бе издала долната си устна, и мъжките му инстинкти отново се събудиха. Гъстата вежда над окото, под което започваше дълбокият белег, леко се повдигна.
— Да, monsieur. Вие намекнахте, че ние едва ли не сме стока за продан. — Доминик бе доволна, че гласът й не издаваше обзелото я дълбоко вълнение. Постепенно смелостта й се възвърна и тя решително вирна глава. — Аз, както и другите жени на този кораб, сме сгодени за мъжете, които са заплатили пътя ни от Сан Франциско до Даусън Сити. Двадесет и двете жени на палубата заклатиха утвърдително глави, а във въздуха се понесоха възгласи на възмущение.
Лявото ъгълче на устата на Коул леко потрепери, докато той едва се сдържаше да не се разсмее. Зад себе си ясно долови кикота на Лутър.
— Е добре, да кажем, че съм сгрешил. — Той погледна надолу и скъси разстоянието между себе и жената с няколко инча, преди да добави: — Но и вие трябва да ме убедите в това. — Той говореше бавно и със зле прикрити намеци. Коул видя как бузите й пламнаха, и за пореден път се убеди в красотата й, особено с тази нацупена долна устна, която сякаш бе готова за целувка. Но веднага след това спомените го заляха като внезапна отрезвителна вълна и цялото му същество се изпълни с отвращение към годежната мисия на тези жени и надделя над желанието, предизвикано от момичето пред него. Белегът на лицето му пламна.