— А защо не в пиратски бой в далечните морета? — предположи Лулу.
Силвър шумно се оригна.
— Не-е. Най-вероятно се е замесил в пиянски побой в някой вертеп и…
Доминик усети как й се зави свят. Стомахът й отново започна да бълбука.
— Имам нужда от малко чист въздух — извини се тя, скочи на крака и побърза да излезе от тясната каюта.
Горната палуба бе спокойна. Няколко жени бъбреха в малка групичка, други се бяха облегнали на перилата и гледаха тъмните води на реката. Доминик се запъти към края на кораба, където откри повече свободно място. През палубата премина поредният остър полъх на вятъра и няколко непослушни кичура се заплетоха около лицето й. Дългата й абаносовочерна коса бе прибрана на стегнат кок отзад на тила. Тя неволно приглади разветите кичури с пръсти и докато гледаше към кърмата, изведнъж бе обзета от странно чувство.
Капитанът стоеше изправен на носа. Точно под него се намираше написаният с елегантни черни букви надпис на кораба: „Лейди Сузана“. Капитан Хоукинс изглеждаше така, сякаш бе чужд на всичко заобикалящо го. Доминик не можа да се сдържи и впери поглед в него. Високата му фигура бе застинала неподвижно, а очите му упорито гледаха някъде напред. Съразмерното му тяло бе леко наклонено напред, ръцете му — облегнати на перилата. Предишното напрежение бе изчезнало, от цялото му същество се излъчваше властност и сигурност, и Доминик се почувства малко по-спокойна.
Коул като че ли усети присъствието й и се обърна. За миг очите им се срещнаха. После той рязко се извърна и изчезна от погледа й.
Тя продължи да гледа към празното място, където допреди малко стоеше капитанът. Обзелото я усещане за сигурност мигом се изпари. Доминик потръпна и обви ръце около себе си, за да се защити. После погледна към другите жени, които продължаваха да висят по перилата. Колкото и да се мъчеше да го отрече, ясно съзнаваше, че всички те си приличаха. Съдбата им беше обща: еднакво начало и обща цел, която предлагаше почтеността на брака. Но въпреки това никоя от тях не можеше с точност да предвиди истинската съдба, която я очакваше в Даусън Сити.
Доминик усети, че отрицателното отношение на капитана бе поохладило ентусиазма й от предстоящото пътешествие. И все пак тя твърдо бе решила да не му остане длъжна. Неволно в съзнанието й изникна подигравателната му физиономия, а непристойните му думи продължаваха да кънтят в ушите й. Какво имаше предвид, когато каза, че трябвало да му докаже, че бил сгрешил по отношение на нея?
„Когато пристигна в Даусън Сити — каза си тя, — няма да се налага да доказвам никому нищо. Джек Скрогинс ще бъде добър съпруг, сватбата ми — прекрасна, а самата аз — уважавана жена, въпреки съществуването на хора като ужасния капитан Хоукинс.“
Глава 2
Доминик вдигна свитата си в юмрук ръка към затворената врата. След потеглянето им от Сейнт Майкъл времето се бе влошило и до този момент тя така и не бе успяла да се срещне с капитан Хоукинс. Дъждът, суграшицата и ледените ветрове принудиха много от по-малките параходи да останат в пристанището на Сейнт Майкъл. „Лейди Сузана“, заедно с няколко други обаче, тръгна нагоре към Даусън. Разумността на това решение вече се намираше под въпрос. Видимостта бе силно намалена поради дъжда и гъстата мъгла. Пътниците предпочитаха да стоят в каютите си, които напускаха само три пъти дневно, за да се придвижат до столовата. Но преди малко дъждът бе понамалял и Доминик реши, че е настанал удобният момент да поговори с капитана.
Дългите, изпълнени със скука дни преминаваха в размисли за причините, накарали я да тръгне към далечните земи на Юкон. Циничните забележки на капитана бяха все така пресни в паметта й и тя се мъчеше да си внуши, че единствената причина, заради която идваше да го види, бе желанието й да му обясни, че не всички жени, пътуващи за Даусън Сити, бяха проститутки. Доминик се бе запознала с една от тях — учителка от Невада, която се бе уплашила да не остане стара мома, ако изпуснеше и тази възможност. Имаше и друга, съпруга на фермер от Тексас. Мъжът й бе починал преди три години и тя търсеше начин да разнообрази живота си, без да загуби почтеността си.
Тази сутрин, по време на закуската, Доминик бе по-дочула един коментар от страна на екипажа. Той не се различаваше особено от намеците на капитана и само засили решението й да се помъчи да промени отношението на мъжката половина от кораба.
Освен това Доминик имаше и още един вътрешен мотив. Тя изпитваше силното желание да затвърди за свое собствено удовлетворение основната причина, заради която бе приела парите на Джек Скрогинс и бе предприела това пътуване.