Выбрать главу

Промени се и тази сутрин, когато по време на службата срещна... него.

Папата не знаеше по какъв начин да нарече мъжа, който се беше изправил насреща му на литургията. Не знаеше какво да мисли за него. Нямаше представа как да интерпретира странния необясним пламък, който гореше в гърдите му. Знаеше само, че в момента стоеше изправен, нещо, което никога досега не беше правил. За първи път в живота си влезе сам в апартамента, който обитаваше. Можеше да върви. Изправен. Изцерен.

Бог се опитваше да му говори. Усещането беше ужасяващо и някак си будеше благоговение.

-      Искам всички кардинали да бъдат призовани обратно във Ватикана - обяви Григорий на своя държавен секретар, когато внушителният мъж се извиси над бюрото му. - Искам да бъдат тук до двайсет и четири часа, че и по-рано.

-      Ваше Светейшество - започна кардинал Витери, като клатеше плешивата си глава, беше изненадан от неочакваната заповед, - ще отнеме повече време, за да изпълним молбата ви.

-      Прояви малко експедитивност, Донато - отвърна понтификът. - Искам всички тук, сега. - Папата нямаше намерение да обяснява намеренията си на кардинала.

-      Както Негово Светейшество желае. - Дългата и неловка пауза беше нарушена. - Вече изолирах Ватикана - добави Витери. - Ще бъдем сами зад тези стени толкова дълго, колкото сметнете за необходимо.

-      Добре - промърмори първоевещеникът. Погледът му витаеше някъде другаде.

-      Желаете ли да повикаме и някой друг?

-      Не. - Папата погледна към държавния секретар. - Епископите ще са необходими за функционирането на църквите. Изпрати поръчение към всички енории по целия свят да отслужват дневни литургии.

Витери се подвоуми. Глобални призиви за литургии по определени причини не се правеха с лека ръка, нито пък особено често.

-      С каква цел да бъдат тези служби, Ваше Светейшество?

Папа Григорий погледна покрай него към позлатеното дървено разпятие на срещуположната стена на кабинета му. Точно това беше въпросът. С каква цел? Понтификът въздъхна едва. Засега имаше само един отговор.

-      За волята Божия, която предстои да бъде разкрита.

7

12,17 часът.

Над Рим

Драго Лазари надничаше през извития плексигласов прозорец на новинарския хеликоптер на Радиотелевизионе Италиана RAI 2 и разглеждаше територията долу през визьора на своята камера ARRI Amira. Мъжът никога не се изморяваше от невероятните пейзажи и гледките от въздуха, на които малко хора имаха привилегията да се наслаждават. Драго приемаше своя пост на въздушен оператор като един от най-добрите, той познаваше до болка всяко едно ъгълче на Рим. Поне отгоре.

Римският хоризонт винаги изглеждаше величествен, като се имаше предвид, че само няколко подобни гледки можеха да се сравняват с онази от известните седем хълма[14] на Вечния град. Но от въздуха всичко изглеждаше по коренно различен начин: вълнуващо се море от старинна зидария и старинни пътища, осеяни от куполи и кули, които блестяха в оранжево под огромното средиземноморско слънце. Приличаше на картина от миналото, прекрасно платно, нарисувано от ръцете на един от ренесансовите творци, които Рим беше приютявал. Маранята на изпълнилите улиците автомобили създаваше едно сияние, което караше големия град да изглежда още повече като декор от сън.

Но не тази прелест беше привлякла вниманието на Драго днес. Той се беше съсредоточил изцяло на едно-единствено, тясно парче земя: 440-декаровата площ на най-малкия град държава в света.

Ватиканът се беше изолирал преди по-малко от час, след като в базиликата „Сан Пиетро“ се появи онзи мъж, когото хората вече наричаха „странникът“. Светът беше видял чудо и после вратите бяха затворени. По-скоро бяха затръшнати. Представителите на Църквата не дадоха никакво обяснение за действията си. Те, изглежда, желаеха да държат обществеността на тъмно за онова, което се случваше зад стените им, за необяснимата трансформация на светия отец. И за самоличността на мъжа, който я донесе. С няколко малки изключения Ватиканът се справяше много добре с пазенето на тайни и изолирането на обществото, когато решеше да го стори.

вернуться

14

Седемте хълма на Рим - историческа и географска забележителност. Разположени са в центъра на Рим, източно от река Тибър, в рамките на стените на стария град. Ромул и Рем основават Рим върху един от седемте хълма, а именно Палатин. - Б. пр.