Безумието, което настана в Рим само двайсет минути по-късно, погълна целия град. Обикновено древната столица не изглеждаше особено заинтересувана от заниманията на църквата, разположена на малка площ земя в сърцето ѝ, но нямаше нищо по-хубаво от тези редки случаи, когато две хиляди години традиция се сблъскваха с един рядък момент на порочност и странният живот на духовенството изведнъж заемаше централна роля в ежедневието на хората.
Когато RAI 2 излъчи репортаж как Негово Светейшество папа Григорий целува ръката на мъжа, който само преди няколко часа се беше изправил пред олтара на базиликата „Сан Пи- етро“ и както изглеждаше, го изцери, ненаситното за сензации общество експлодира в буря от интерес. Материалът на Драго Лазари влезе в обедните новини и се предаде по десетки хиляди телевизии. Само след няколко минути се превърна в най-гледаното видео в YouTube в Италия.
След още няколко минути привлече интерес и по света.
След около час се превърна в най-гледания онлайн клип в целия свят.
8
13,18 часът.
Редакцията на вестник „Ла Република“
Една статия се създава чрез проучване. Проучването изисква източници. Да си намира източници, е качество, което всеки репортер, колкото и слаб да е той, трябва да владее до съвършенство.
Когато клипът, който показваше как папата целува ръката на странника във ватиканската градина, започна да се върти по всички телевизии в Рим, на Александър му стана ясно, че трябва да превключи на доста по-висока скорост от онази, с която беше свикнал да работи обикновено. Нуждаеше се от източници, с които да говори, и се нуждаеше от тях веднага. Малката статия, която му беше възложена, бързо се превръщаше в една от най-големите новини в съвременната история.
Засега никой нямаше желанието да проговори.
Странник във Ватикана беше нещо интересно. Изцеряването на папата - впечатляващо. Актът на уважение от страна на понтифика към друг човек беше необичайно. Все още никой от сериозните източници - хората с правомощия, които можеха да предложат съществена информация, която вестниците и редакторите смятаха за правдива и впоследствие отпечатваха - не желаеше да се докосва до тази тема. Защото тя беше сензационна.
Когато дойдеше времето конклавът да избира нов папа, учени и политици се избиваха да предлагат експертните си мнения за исторически факти, възможните бъдещи пътеки на морала, по които трябваше да се поеме, или някои други въпроси, макар и несвързани с темата, които можеха да им осигурят публикуване на имената им в пресата като специалисти и критици.
Но в ситуация, в която интернет обществото наричаше някой човек „божествения пратеник“, защото е направил необяснимо чудо и е излекувал неизлечимото, и то не къде да е, а в църква, тези същите експерти не искаха и да припарят до тази история. Дискусиите за Господ и за чудеса може и да бяха обект на внимание за религиозните, но за реномираните коментатори да обсъждат тази тема беше равносилно на докосване до прокажен.
В изблик на безсилие, Александър запали нова цигара. През последните двайсет минути проведе над десет разговора и всеки един от тях завърши разочароващо. Така нямаше да стигне доникъде.
Пред него туитър се обновяваше с такава скорост, каквато никога досега не беше виждал. Иронично. Никой от хората, с които искаше да разговаря, не се мяркаха наоколо, но като че ли всички останали го правеха.
14,04 часът.
,,Санта Мария ин Трастевере", Рим
Какво означава наистина да вярваш? Да не се съмняваш, че Си тук, да знаеш, че не Си далеч от мен? О, Боже, аз вярвам. Помогни ми да изгоня неверието си.
Габриела Фиеро шепнеше тихичко молитвите си от обичайното си място в края на пейката на шестия ред в базиликата „Санта Мария ин Трастевере“. Обедната ѝ почивка най-накрая беше настъпила - цели два часа от следобеда, в които беше решила да посети най-любимото си място в цял Рим. Най-накрая беше съумяла да избяга от лапите на шефа си, заради когото беше останала напълно незапозната с причината за шумотевицата, която се беше разразила пред вратата на офиса ѝ тази сутрин. Дойде в храма с намерението да го прокълне, но това не ѝ се удаде. Спешно се нуждаеше от някаква промяна в живота. От духовна сила. Д’Антонио нямаше място в подобни стремежи.
Габриела беше открила църквата „Санта Мария ин Трастевере“ в младежките си години и оттогава тя се беше превърнала в нейно лично убежище - с изключение на онзи случай преди две години, който беше нарушил спокойствието в храма. Престрелките и смъртта трудно се изтриваха от ума на човек, но жената не им беше позволила да я отчуждят от единственото място, на което намираше утеха.