Выбрать главу

-      Габриела, къде си? - попита тя.

-      Къде съм винаги по това време?

-      В църквата? Майка му стара, вярно, че е неделя. Забравих.

Фиеро настръхна при непочтителните думи на приятелката си. Флора не беше вярваща, но се съобразяваше с Габриела и третираше църковните теми с достатъчно уважение. Което всъщност не беше кой знае колко много.

Следващите ѝ думи не бяха толкова непочтителни, но за сметка на това бяха озадачаващи.

-      Предполагам, че си чула?

Фиеро забави крачка пред стъпалата на масивния фонтан в центъра на пиацата.

-      Какво да чуя?

-      Господи, Габриела! Точно ти, от всички хора! Смятах, че в крайна сметка се молиш на него!

Инспекторката отново настръхна, но този път беше по-скоро объркана.

-      Флора, за кого говориш? Какво говориш?

-      Папата! - провикна се приятелката ѝ от другата страна на линията. - Вашият върховен водач или превъзходен светия, или както там го наричате.

Раменете на Фиеро се стегнаха.

-      Какво за него? - поиска да разбере колкото се може по-скоро.

-      Бил е изцерен. Пред очите на целия проклет свят! Габриела, няма да повярваш кой го е направил според хорското мнение.

9

14,48 часът.

Седалището на „Глобал Капитал Италия“, Рим

Двамата убийци влязоха в дирекцията безнаказано, това беше право, запазено за малцина. Никоя от трите секретарки по пътя до офиса, който се намираше в края, не промълви и дума, третата само натисна един малък червен бутон на бюрото си и в помещението отсреща светна светлина, която предупреди човека в него, че ще има посетители.

-      Закъсняхте.

Думите бяха изговорени с хладен, почти роботизиран тон. Директорът не вдигна поглед към братята, когато те влязоха в офиса му. Умберто и Томазо, когото всички наричаха Мазо и имаше сервилния навик да нарича брат си „шефе“, бяха познати лица.

-      Дойдохме веднага след като приключихме със задачата. Салваторе Този е вън от картината. Както и другият.

Двамата мъже стояха прави пред огромното бюро от стъкло в изключително модерния офис, но - както винаги по време на тези срещи - говореше само Умберто. Той, също като Мазо, беше облечен в лъскав черен костюм „Армани“, гладко избръснат и спретнат до съвършенство. Брадичката му беше голяма, но не толкова, че да е натрапчива, и придаваше на лицето му ъгловатите пропорции на съветска статуя - дръзка и лъскава и някак си смущаваща. Миглите му бяха толкова дебели, че приличаха на изкуствени, а зад тях се криеха сини очи, които като че ли лъщяха, дори и на слабото осветление на офиса.

-      Не всичко приключва с учените - отвърна директорът. - Списъкът, който ви дадохме, е само началото.

-      Съобразяваме се с вашите инструкции. Ще се доберем до останалите имена и ще добавим и нови, ако сметнем, че могат да създадат проблеми.

-      Колко останаха?

- Четирима - отвърна Умберто. - Но Този и другият бяха най-големите заплахи. Останалите, в най-лошия случай, не представляват кой знае каква опасност.

Последва дълга пауза. Директорът беше забил поглед надолу.

-      Въпреки това не отлагайте. И не се връщайте да докладвате, докато всички не са вън от играта. Ако ви трябват още хора, просто ми кажете.

-      Ще се оправим сами. - В гласа на Умберто се усети раздразнение. Той и Мазо бяха смятани за едни от най-елитните убийци в Италия; те бяха добре известни дори и извън границите на този странен, сенчест и незаконен кръг от хора, които бяха наясно с тези неща. В момента братята работеха единствено за този нов за тях работодател вече над четири години, но тяхната максима да не намесват други в своята работа така и не се беше загнездила в главата на шефа им.

Най-накрая директорът вдигна погледа си нагоре и стрелна Умберто с него. Очите му бяха нещо средно между синьо и лешник, но мъжът все не успяваше да ги огледа достатъчно добре, за да прецени дали наистина е така. Въпреки всичките години на служба и всичката кръв, с която бяха изцапани ръцете му, Умберто се чувстваше неудобно от втренчения поглед на работодателя си и бързо отмести очи. Знаеше каква брутална слава се криеше зад него.

-      Надявам се всичко да е ясно - изрече бавно директорът, - репутацията на този Месия трябва да се запази на всяка цена. Сега, когато всичко стартира, нищо не трябва да застане на пътя на тази директива.