- Доктор Русо - повтори детето, - не искам да спя.
Мъжът добави няколко нови реда в бележките си и щеше да отговори, но момичето го изпревари:
- Доктор Русо, какво е това?
Алберто вдигна глава. Предвид обстоятелствата, въпросът беше странен. Съвсем бавно той се обърна, за да погледне към малката Алина. Тя беше на седем, с руса коса, закръглени бузки и наченки на трапчиика на брадичката. Често я наричаше „Принцеса Алина“, защото косите ѝ бяха дълги и накъдрени и покриваха всяка детска представа за кралска особа.
Момичето се беше изправило в леглото си, беше кръстосало крака и сочеше към петното от кафе на бялата му престилка.
Очите ѝ бяха отворени. И фокусирани.
Алина можеше да вижда.
- Какво е това на престилката ви, доктор Русо? Сигурно сте имали инцидент?
Алберто се опули насреща ѝ, беше прекалено смаян, за да отговори. Секунда по-късно металната му папка падна и издрънча на пода.
12
17,22 часът.
Kyapтиepe „Сан Лоренцо“
Мъртвото тяло на младия професор Маркъс Крослър беше обезобразено.
Никога досега Александър Трекио не се беше сблъсквал с подобно зверство. Беше погребал няколко енориаши по времето, когато беше свещеник, но такова организирано, ри- туално убийство беше нещо напълно различно. Дори когато вярата му го изостави, той пак намираше утеха в добрите християнски погребения. Ковчезите приличаха на удобни легла, а балсамирането и обработката на телата с препарати ги караше да изглеждат по-живи и енергични дори и от времето преди кончината им, но така трябваше и да бъде. Надяваше се това да са знаци, че следващият живот е едно добро, райско място. Такова, на което няма нито смърт, нито тъга... Думите от погребалното причастие автоматично се появиха на устните му.
По мъртвото тяло, на което се натъкна, нямаше и следа от надежда или утеха. Очите на Крослър бяха подути и червени, около тях имаше тъмносини и черни петна. Челюстта му беше брутално изкривена. На врата му имаше цепка, която се беше отворила под тежестта на зловещо килнатата настрани глава. Александър можеше да види гръбначния стълб на човека през кашата от червена плът и кръв. Гърлото му беше толкова дълбоко прерязано, че едва ли не ставаше въпрос за обезглавяване.
А и кръвта. Трекио застина на място, изведнъж беше осъзнал, че нищожният остров от килима, на който стоеше, беше едно от малкото места наоколо, останало незасегнато от кръвта на професора. Имаше толкова много от нея, размазана навсякъде - никога не беше виждал подобно нещо. Това караше и най-отвратителните сцени от хорър филмите да изглеждат сдържани и приятни.
Александър осъзна, че сърцето му препуска бясно в гърдите, а тялото му е плувнало в студена пот. Мъжът инстинктивно се обърна на една страна, шокът от видяното отстъпи място на паниката. Крослър беше убит, а Трекио не знаеше от кого. Или защо. Или дали убийците бяха все още тук.
Паниката се превърна в ужас. Веднага се появиха физическите реакции при подобни нива на страх: на веждите му изби пот, все едно някакво невидимо кранче беше развъртяно. В гърдите му се надигна кашлица, която гърлото му потисна, дишането му се учести и всеки мускул в тялото му се стегна. Движенията му станаха френетични. Огледа дневната с невероятна бързина, погледът му отскачаше от един ъгъл на друг. Но помещението беше малко и очевидно беше празно, като се изключеше тялото на Крослър.
Александър се ослуша за някакви звуци от другите стаи на къщата. Всичко, което успя да чуе, беше туптенето на собственото му сърце, което като че ли беше усилено до по-високи нива.
Сам си, няма никой друг тук. Но трябваше да бъде сигурен. Трекио запристъпва назад към изхода и на пръсти прекоси разстоянието от коридора до стаята в другия край. Тя представляваше малка кухня, в която беше пълна бъркотия - все едно тук живееше колежанин, а не професор, но въпреки това помещението беше празно. Почувства се малко облекчен.
След няколко минути Александър беше претърсил двата етажа на малката къща. Който и да беше идвал тук, вече си беше отишъл. В сградата бяха само той и трупът. Сърцебиенето му започна да се успокоява.
Репортерът извади своя мобилен телефон LG от джоба на палтото си и набра 112 с треперещи пръсти. Свърза се с центъра за спешни случаи няколко секунди по-късно.
- Имало е убийство - съобщи Трекио без въведения. Намираше се в дневната и се взираше в клетото тяло на Маркъс Крослър. - Изглежда, не е на повече от няколко часа.