Събеседникът му видимо не успя да схване за какво предимство ставаше въпрос или за крайните цели, за които главата на Братството говореше. Просто излая:
- Може да е шарлатанин! Идиот!
- Не просто може да е - отвърна доста остро лидерът, - а със сигурност е точно такъв. Не разбирате ли? Независимо дали този човек е злонамерен, или просто глупак, когато разберем за неговото минало, то ще е в основата на скандал. Вече говорих с нашата приятелка навън. Тя... - Мъжът замлъкна. - Те са заинтересувани също толкова, колкото и ние.
Последва нов напрегнат момент в и бездруго изпълненото с дъх на мускус помещение при това изпускане на лидера. Споменаването ѝ беше също толкова неприятно, колкото и всеки проблем, който разискваха. Никой мъж не обичаше да му бъде напомняно, че безопасността му, репутацията му и бъдещето му се намират в ръцете на друг. Почти всички в стаята се чувстваха така.
Тази студена вълна отмина - нежелана, но добре позната. Настоящата ситуация изискваше дискутиране. Мъжът с якичката все още изглеждаше объркан от думите на лидера, но някои от мъжете в помещението започваха да разбират.
- Господи, мислиш като пророк! - Гласът на дебелия, чиято брадичка се сливаше с врата му, наруши тишината. Той се наведе напред, доколкото телесната му маса позволяваше това, килна глава на една страна и погледна водача на Братството с възхищение.
- За какво, да го еба, говориш? - попита мършавият мъж с якичката.
- Говори за това, че можем да използваме странника, за да постигнем онова, което сами никога не бихме успели - отвърна дебелият. - Без повече мъчителни опити да се ограничи властта на папата. Без повече усилия да се въздейства на конклава и да се елиминират нежеланите гласове. Говори за това, да отнесем целите на Братството до техните най-високи нива. - Дебелият мъж се обърна и погледна мършавия в очите. - Говори за детронирането на викария на Господ[22].
14
20,14 часът.
Рим
Александър напусна къщата на Маркъс Крослър два часа след като откри тялото на професора и пристъпи в полумрака на ранната римска вечер. Някои от уличните лампи започнаха да се пробуждат. Репортерът обмисли варианта да остане за по-дълго, но нямаше какво повече да добави към усилията на офицерите, а и като се изключеше той, уликите бяха много малко. Когато най-накрая взе решение и обяви на ченгетата, че си тръгва, те му показаха входната врата с по-голям ентусиазъм, отколкото на него му се искаше.
Един час по-късно се намираше на кухненската си маса, в ръката си държеше цигара, а пред него димеше претоплената му паста отпреди два дена, която го чакаше да довърши с аперитива си. Малкият жилищен блок на Виа Варезе, който се беше превърнал в негов дом, откакто напусна свещеническия живот преди четири години, се намираше в сравнително добър квартал на Рим и изключително близко до редакцията на вестника. Сградата от червени тухли беше модерна, построена някъде през шейсетте години на миналия век, което за тази древна столица си беше едва ли не вчера. Апартаментът не беше старомоден като обител на свещеник или пък грандиозен като покоите на член на курията, но когато вярата умреше, някои удобства си отиваха с нея.
Александър преглътна. Преживя достатъчно днес. Не му трябваше да си припомня за най-трудния избор, който беше правил в живота си.
Пастата димеше под одеяло от разтопен кашкавал. Трекио не беше човек без апетит и доколкото зависеше от него, колкото повече холестерол имаше в чинията му, толкова по-добре. Но тази вечер, докато се взираше в храната си, чийто дим се смесваше с този от цигарата му, осъзна, че въобще не е гладен. Безжизненото лице на професор Крослър се взираше в него от всеки ъгъл и всяка повърхност. Беше върху плотовете, върху масата, върху бучките с препечен кашкавал.
Александър смачка цигарата си, отиде до хладилника и си извади бира. Дали тя щеше да му помогне да се справи със стреса, не беше ясно, но си струваше да опита.
Върна се на масата с бутилка в ръка. Отпи голяма глътка и усети как ледената пенлива течност потече по езика и гърлото му. Затвори очи и се замоли лицето на Крослър да не е там, зад клепачите му. Но даже самата мисъл съживи у него спомените за миризмите, жлъчката...
Насили се да отвори очи, преди сетивата му да подсилят ефекта. Трябваше му някакво занимание - да накара ума си да заработи в друга посока. Наведе се над масата, остави бутилката на нея и помисли как да започне. Факти. Информация. Основата на статията, която предстоеше да бъде написана. Тези бяха нещата, с които трябваше да се занимава.
22
Викарий - църковна длъжност в епархията, а не духовен сан; помощник на митрополита при изпълняването на неговите задължения. В случая длъжността се използва метафорично - много често така се нарича папата. - Б. пр.