Мина много време, но накрая жената заговори:
- Александър, ще поговоря с някои хора, но искам да знаеш, че правя това от професионална учтивост.
- Разбира се, аз не...
- Всичко, което някога се е случило между нас... - прекъсна го Фиеро, след което се подвоуми. - Мога да продължа напред с този случай само ако се съгласим да се правим, че нищо не се е случило.
Трекио млъкна. Изведнъж в гърдите му се надигнаха повече емоции, отколкото през последните месеци. Но Габриела беше права. Това беше единственият начин.
- Съгласен сьм - отвърна той. - Нищо не се е случило.
Инспектор Фиеро въздъхна облекчено.
- В такъв случай, дай ми време до сутринта.
17
20,53 часът.
Централен Рим
Няма лек за клетъчния лимфом на мантията[24].
Доктор Марчело Тедеско не беше сигурен за много неща в живота и кариерата си, но това не беше едно от тях. Това беше факт, точно онзи, който го накара да се насочи в тази област. Беше наблюдавал как сестра му, когато и двамата бяха още младежи, започва да вехне, как животът я напускаше, сякаш изтичаше от някакво неизвестно, скрито кранче. Лиза беше диагностицирана, когато беше едва на единайсет - изключителен феномен, като се имаше предвид фактът, че ракът обикновено засягаше хората на петдесет и шейсет. Той, петнайсетгодишният по-голям брат, наблюдаваше как духът ѝ просто чезне. Първо игрите ѝ, а после и пеенето ѝ станаха все по-малко енергични. Съвсем скоро тя се затвори в дома им, а след това легна и на легло. Най-накрая я заведоха в болницата.
Последните спомени, които доктор Тедеско пазеше от обичната си сестра, бяха покрити в антисептични цветове от болничните завивки и гладко боядисаните стени, с пронизващата миризма от препарат за подове и бледото изпито лице на малкото момиченце, с което някога се беше катерил по дървета, с което щастливо беше нареждал възглавниците на спалнята на родители си в дворцова крепост. Заболяването ѝ беше откраднало всичката радост и енергичност от нея. Накрая очите ѝ едва помръдваха. Изглеждаше замръзнала като някаква порцеланова кукла.
Направиха всичко за нея - докторите, родителите ѝ. Лиза беше подложена на всяко възможно лечение, на всяка възможна терапия. Но нямаше лек за клетъчния лимфом на мантията.
Това становище, към което можеше да се добави и смъртта на сестра му, бяха променили живота на Марчело. Стремежът му към медицината се беше появил още преди да завърши средното училище, той трупаше степени от един университет, а после и от друг, след което специализира онкология и изследвания по MCL. Отдаде целия си живот на работата си - цялото си обучение, емоциите си, сърцето си, загубата си. Намери финансиране за изследванията си и след шестнайсет години начело на онова, което наричаше „MCL научно звено „Лиза Тедеско“, той стана един от най-уважаваните авторитети в тази област в Европа. Той и екипът му създадоха нов вид химиотерапия, която беше с шейсет процента по-ефективна от предшестващата я и наполовина толкова разрушителна за останалите органи на тялото. Работеха над прецизирането на роботизирани радио- имунотерапевтични тела, които да действат много по-агресивно срещу някои видове тумори. Разработваха едни от най-съвременните биологични агенти и терапии.
Но нямаше лек - Тедеско разполагаше с шейсет и три пациенти в основната си тестова група и още над двеста във второстепенната, които можеха да го докажат. Всички те живееха малко по-добре, но не се бяха отклонили от пътя, който щеше да ги отведе до сигурната смърт.
Точно това правеше резултатите от рентгена в ръцете му напълно невероятни.
Това беше третата картина, която получаваше, откакто го повикаха в центъра за образна диагностика - всяка от тях беше също толкова неразбираема, колкото и предходната ѝ. Всяка от тях показваше лимфен възел в увеличен мащаб, върху който бяха отбелязани традиционните места, където се появяваше ракът. Всяка картина носеше името на един от пациентите му. Пациенти, които бяха в напреднал стадий на MCL.
Всичките томографии бяха чисти.
Следите от агресивното системно заболяване, което ги беше споходило в предходните месеци, бяха изчезнали напълно. Нямаше нищо... никъде.
- Обадих ви се веднага щом пуснах първата снимка - нетърпеливо каза асистентът на доктор Тедеско, - не можех да чакам. Повиках и другите двама пациенти за образна диагностика. Живеят наблизо и нямаха нищо против да бъдат обезпокоени в неделя.
24
Клетъчен лимфом на мантията (MCL) - рядка форма на рак, който се появява във външния слой на лимфните възли. - Б. пр.