- Добре си направил - отвърна Марчело. Асистентът му, както беше разбрал преди доста време, не знаеше що е почивен ден.
- Няма никаква следа в никого от тях. - Помощникът му изговори думите е дълбоко изумление.
Всичко беше потвърдено от позитронно-емисионната томография, а дигиталният образ на втория пациент се виждаше на екрана с висока резолюция, докато разговаряха. Резултатите бяха също толкова чисти, колкото и предходните и водеха до едно-единствено заключение. Каквито и да бяха причините, всички следи от рака бяха изчезнали.
- Трябва да повикаме всички за пълна рентгенова картина и изследвания - нареди Марчело. - Още днес, ако е възможно. Онези, които са достатъчно добре.
- Всичките шейсет и трима?
- Всичките. Трябва да разберем как се разпространява този... - Мъжът прехапа устни, преди да каже „лек“. - Трябва да разберем колко от останалите показват подобни състояния.
Асистентът кимна и доктор Тедеско се оттегли от контролната стая за позитронно-емисионна томография, стискаше оригиналните снимки от компютърната томография до гърдите си. В коридора, по който вървеше, беше тихо, мислите му бяха в безпорядък. След известно време се озова в кабинета си. Затвори вратата зад себе си и я заключи. Нуждаеше се няколко минути да остане сам.
Марчело Тедеско беше дълбоко религиозен човек, неговата вяра се беше калила в огньовете, които беше преодолявал през годините. Изпитания, мъка, предизвикателства - тези неща потушаваха плама на някои хора. Но Марчело виждаше в тях поредното предизвикателство, което Бог му изпращаше, за да го отведе до нови висини. И той се справяше е тях.
Това правеше и днес.
Марчело отиде до ъгъла на помещението, където една свещ тореше постоянно пред малка статуетка на Дева Мария, която беше купил преди години на поклонение в Лурд[25]. Взе своята броеница и несъзнателно я уви около пръстите си. До фигурката се намираше малко копие от известната картина на Уилям Холман Хънт, на която Христос чука на осветена от лампа врата: „Светлината на света“, която Тедеско премести по-близо до центъра.
Мъжът погледна към бюрото си. На монитора му беше замръзнало лицето на странника, който се появи във Ватикана тази сутрин. Преди асистентът му да се обади, Марчело четеше за този мъж. Гледа и видеоклипа, на който папата биваше изцерен.
А сега...
Обърна се отново към изображението на Христос, затвори очи, сключи пръстите на ръцете си и се замоли.
- О, Господи, знам, че дойде отново и си тук, за да ни покажеш чудесата си...
След като приключи с благодарствената молитва, доктор Тедеско се пресегна за телефона си. Това, на което беше станал свидетел, трябваше да бъде споделено с целия свят.
20,57 часът.
Щабът на Швейцарската гвардия, Ватиканът
В дълбините на оперативния щаб на Швейцарската гвардия, намиращ се цели два етажа под земята на Апостолския дворец, офицерите не носеха церемониални униформи, а стените не бяха украсени с ренесансови фрески. Подобни украси бяха неотменна част от церемониите, които се извършваха горе, останали от древността и носещи със себе си отминали славни времена, но в мрежата от стаи около офиса на оберст Кристоф Рабер подобни неща бяха далеч от ума на всички. Стените бяха от рисувано дърво и стъкло, бюрото беше лъскаво черно, а технологиите върху масата и стените бяха също толкова модерни, колкото и където да е другаде по земното кълбо. Гвардията, която Рабер командваше, може и да се смяташе от света за церемониална стража в чест на старите обичаи и наследство, но в действителност тя беше една от най-сериозно тренираните, най-добре оборудваните, с най-лоялните пазители, които някога се бяха появявали на белия свят, с репутация, градена векове наред.
Рабер беше облечен в обикновени дрехи, очите му бяха приковани към свързаните помежду си плазмени монитори от дясната страна на бюрото му. На левия екран бяха изведени не по-малко от петнайсет камери, мъжът възпроизвеждаше видеоклиповете от сутрешната литургия един по един, като ги оглеждаше от най-добрите ъгли върху десния екран.
Гледаше записите вече за трети път и все още не можеше да обясни какво точно виждаше на тях. Това караше Кристоф Рабер да се чувства изключително неудобно.
Кой е този мъж? Откъде се взе? Лицето на странника беше забележително спокойно, почти смирено, въпреки тълпите в столицата на християнството и изумлението, с което хората го наблюдаваха. Камерите бяха уловили момента, в който той влиза в базиликата и минава през централните порти с изписани на лицето му неумолима решителност и безстрастен поглед. Рабер вече беше изгледал записите от външните камери, които гледаха към Пиаца Сан Пиетро, търсеше мъжа, но той не присъстваше на нито един от тях - странен факт, който трябваше да проучи по-обстойно. Това, че човек можеше да се скрие сред тълпата, не беше кой знае какво постижение. Но че беше успял да го стори толкова добре, че да се скрие от всичките двайсет и седем камери, покриващи всеки квадратен метър на площада, беше нещо доста по-обезпокоително.
25
Лурд - град във Франция, в който се намира пещерата Месабиел със статуята на Дева Мария. - Б. пр.