Выбрать главу

Там, в центъра на тълпата, видя едно лице, което познаваше. Лице на мъж, когото беше срещал и преди. Лице на мъж, когото не беше предполагал, дори и след милион години, че ще види в църква.

18

21,17 часът.

XVI полицейски участък, Монтеверде

- Не знаех, че работите по случая, инспектор Фиеро.        - Габриела ненавиждаше да се изправя пред началника си, особено на негова територия. Заместник-комисар Енцо д’Антонио беше неприятен мъж, на когото не можеше да се разчита, той стоеше изпъчен на своя пиедестал на властта благодарение на дългите си години служба и приспособимостта си към изкуството на политическото подлизурство. Мъжът беше начело на участъка на Фиеро, откакто тя започна работа в Полиция ди Стато, и като че ли през цялото това време беше покрит с тънък слой противна пот. Имаше от онзи тип коса, която изглеждаше жалка и разчорлена дори и в дните, когато се постараеше да вчеше малкото останало от нея, и реално погледнато, разполагаше с външност на изключително противна личност. Той надничаше иззад бюрото си с едно от неговите неясни, но винаги недоволни изражения.

-      Не работя по случая - отвърна инспекторката.

-      Точно така, не работите. Причината, поради която съм наясно с това, е - продължи заместник-комисар Д’Антонио, - че всъщност аз работя по него. Не просто работя, аз го ръководя.

-      Вие? - Изненадата на Габриела беше осезаема. Не беше нещо обичайно заместник-комисар да поема ръководството върху началните етапи от едно разследване. Но от друга страна, обясняваше защо Александър го беше срещнал на местопрестъплението.

-      Бях тук, когато получихме обаждането, и се присъединих към екипа ни по убийствата по-рано тази вечер - продължи Д’Антонио, изпреварвайки очевидния ѝ въпрос. Мъжът затвори една червена папка на бюрото си и я потупа с дебелия си палец. - Бях там през целия процес на откриване и каталогизиране на уликите.

-      Също така сте обсъждали убийството с човека, открил тялото?

-      Да, включително и... него. - Комисарят се опули подозрително срещу Габриела. - Предполагам вече сте разбрали за неговата самоличност.

Фиеро се опита да накара бузите си да не почервеняват.

-      Да. - Жената кимна отсечено. - Репортерът.

Д’Антонио се изхили.

-      Репортерът. По дяволите, казвате го така, все едно е някой непознат. - Погледът на комисарят беше обвинителен. - Не си мислете, че не съм запознат с миналото ви.

Габриела преглътна надигащите се в нея срам и гняв и погледна право в очите на мъжа. Това не беше първият случай в нейната професионална кариера, в който усещаше в тялото ѝ да се надига непреодолимото желание да пребие с колан своя началник и да избие от тялото му самодоволството и арогантността му. За щастие, беше стигнала до това стъпало от кариерата си благодарение на факта, че винаги беше успявала да потиска това желание.

Макар и едва.

-      Нашето минало няма нищо общо с всичко това. - Фиеро се опита думите ѝ да прозвучат като предупреждение. Тази територия беше място, на което комисарят нямаше никаква работа, и той го знаеше. - Разпитахте ли Трекио? Научихте ли нещо полезно?

-      Работи върху някаква статия и имал намерение да се срещне с жертвата, да я използва като източник. - Тонът на мъжа загуби своята пламенност и спадна до добре познатата му неза- интересуваност. - Вместо това се натъкнал на сцената на престъплението.

-      Сигурен ли сте, че е било натъкване?

-      Няма никакви доказателства, че той е убиецът, ако ме питате това.

Габриела поклати глава.

-      Не, не исках да кажа това. Сигурен ли сте, че убийството не е свързано с разследването му?

Изражението на Д’Антонио изведнъж придоби учуден вид.

-      Разследване? Доколкото знам той просто работи над някаква статия. За религиозната колонка. - Комисарят натърти последните думи, все едно те разясняваха, че всичко, което се публикуваше в религиозната секция, беше достойно само за детските книжки.

Габриела настоя:

-      Любопитна съм дали срещата между репортера и този човек не е повлияла на решението вторият да бъде убит. Няма да е първият път, в който източници са били накарани да замлъкнат завинаги, преди да успеят да говорят с пресата.

Последва мълчание, след което тонът на Д’Антонио стана много груб:

-      Мамка му, говорили сте с него, нали! - изсъска той. - Звучите като запис на глупостите, които онзи изприказва на местопрестъплението.