Выбрать главу

Говореше строго професионално. Александър направи несполучлив опит да отвърне по същия начин:

-      Инспекторе, това е... изненада.

Трекио изведнъж се притесни, защото осъзна, че не е виждал Габриела от почти две години, че брадата му беше набола през дългия работен ден и че костюмът, който носеше от сутринта, отчаяно се нуждаеше от химическо.

Фиеро не обърна внимание на неудобството му. Вместо това се намъкна покрай него, мина през вратата и се озова в приятно обзаведената дневна на апартамента.

Професионалният ѝ тон се изпари.

-      Александър, трябва да поговорим.

19

21,49 часът

- Какво правиш тук? - попита Александър, беше изненадан от неочакваната поява на Габриела. - Не очаквах да те чуя преди сутринта.

Ако трябваше да бъде честен, въобще не очакваше да я чуе, когато и да било. Мъжът прокара преднамерено пръсти през късите си, добре оформени чупливи кичури светлокестенява коса върху главата си и се зачуди дали изглеждаше толкова раздърпан и чорлав, колкото се чувстваше.

-      Графикът ни се промени малко. - Габриела влезе в дневната на апартамента му. Беше идвала тук няколко пъти, макар и преди почти четири години, и оглеждаше наоколо като че ли можеше да разкрие подробностите около живота на Александър през този период от самата обстановка. Носът ѝ се сбърчи едва. Не понасяше миризмата на застоял цигарен дим.

-      Статията ти - започна бързо инспекторката, като затвори вратата и включи още лампи от осветлението - вече създава проблеми.

-      Не е зле, при положение че не съм написал и дума от нея - отвърна Трекио, като се опита да разведри обстановката.

-      Понякога задаването на въпроси е достатъчно. - Габриела имаше намерение да седне на синьото двуместно канапе с автоматична фамилиарност, но бързо се осъзна и отново се изправи. Посочи към диванчето.

-      Може ли да седна?

-      Чувствай се като у дома си. - Александър махна с ръка към него. - Да ти предложа нещо за пиене?

-      Без питиета, господин Трекио. - Тонът ѝ отново стана изключително професионален. - Обстоятелствата може и да са се променили, но срещата ни е по работа.

-      Разбирам. - Все пак разговорът им нямаше да протече особено гладко. Но нямаше нужда да се чувстват неудобно. Не сме направили нищо лошо, напомни си Александър. Няма от какво да се срамувам, освен от начина, по който приключих всичко.

-      Е, аз съм на средата на бирата си - заяви той и тръгна към кухнята, - така че ако нямаш нищо против.

Последва кратка пауза, след която от дневната се разнесе:

-      Добре тогава, донеси една и на мен.

Александър се усмихна, носът му беше наврян в хладилника.

-      Не си ли на смяна?

-      Приключи преди двайсет минути.

Трекио ѝ подаде бирата и се стовари върху износен кафяв фотьойл, който се намираше точно срещу канапето в стаята. Отпи голяма глътка от наполовина празната си бутилка. Остави зъбите си да се ударят в гърлото на стъклото, стар навик.

-      Какво те води тук в този късен нощен час?

Габриела се замисли за момент, което даде шанс на Александър да се възползва от възможността и да я огледа за първи път от, както му се струваше, прекалено дълго време. Светлата ѝ коса и порцелановата ѝ кожа бяха точно такива, каквито ги помнеше, фигурата ѝ беше слаба и стройна, с добри пропорции, които дори и костюмът ѝ, който винаги носеше, не можеше да прикрие. Но сега имаше нещо различно в нея. Беше изпълнена с увереност, която струеше от всяка нейна пора. Гърбът ѝ беше малко по-изправен, раменете ѝ - изпънати по по-авторитетен начин. Тя беше жена, която знаеше какво иска. Нещо в тази промяна накара Александър да изпита задоволство. Или поне да му олекне на съвестта. Радваше се, че нещата бяха потръгнали за Габриела Фиеро.

Запознанството им преди четири години беше донякъде професионално. Трекио все още беше свещеник, на пост във ватиканската курия. Имаше поредица от кражби на църковна собственост от местните енории на Рим и той беше помолен да сътрудничи на полицията в нейното разследване. Тогава я срещна, тя беше младши офицер в градската полиция, но нещо в нея веднага запали пламък в него. Не беше сласт, не беше плътско желание. Александър срещна тази жена - разхождаше се с нея, разговаряше с нея и работеше с нея - и тогава изпита смазващото го желание за близост.