- Бившата монахиня се засрами в присъствието на бившия свещеник? - попита репортерът и се ухили насреща ѝ.
- Алекс, знаеш, че никога не съм била монахиня. - Габриела се опита да смени темата.
- Добре де, била си послушница. Не е толкова различно.
- Беше преди много време. Тогава бях момиче. - Фиеро придоби такъв вид, все едно ще изрецитира добре оттрепираното оправдание за хиляден път в своя живот, но прехапа устната си, издиша през носа си и погледна Александър право в очите.
- Не съм съгласна моят шеф да ми се кара за това, че си върша работата. Не съм съгласна също така заместник-комисарят на градската полиция да се отнася несериозно към това разследване.
Трекио усети напрежението във въздуха.
- Какво смяташ да сториш по въпроса?
Габриела го изгледа сериозно.
Александър се усмихна.
- Добре, какво смяташ ние да направим по въпроса?
Напрежението стана още по-осезаемо.
- Ще открием всичко, което трябва да знаем за другия ти човек, Салваторе Този. Трябва да...
Жената млъкна, когато звънецът на Трекио иззвъня.
В следващия момент стационарният му телефон също започна да звъни.
След това и мобилният му.
И този на Габриела.
И тогава всички заедно престанаха да звънят.
20
22,22 часът
- Двамата са заедно в апартамента. - Гласът на по-малкия брат на Умберто беше изпълнен с ентусиазъм, който му идваше единствено в тези моменти, преди убийствата, когато онова, което той смяташе за свята работа, беше на път да бъде изпълнено. Тогава, когато можеше да навлажни ръцете си с неправедна кръв. Мъжът се чувстваше страхотно.
- Сигурен ли си? Че са вътре?
- Устройството показва, че и двата мобилни сигнала са на едно и също място. Намират се на няколко сантиметра един от друг.
Братята бяха открили името на Александър Трекио от интернет дискусията, която ги отведе до другите им жертви от по-рано днес. Той със сигурност беше човек, който разполагаше с информация, който знаеше прекалено много. А и жената, която душеше наоколо, откакто Трекио ѝ се обади, я поставяше в същата категория. Като че ли фактът, че е полицейски служител, не беше достатъчен.
Още две цели, които трябваше да бъдат елиминирани. Както им бяха заповядали.
- Сигурен ли си, че това е неговият апартамент?
Думите все още не бяха изречени от Умберто, когато домофонната уредба изпука през прорезите в металния ѝ панел.
- Здравейте? - Гласът беше слаб и едва се чуваше заради градския шум, който ги заобикаляше. Принадлежеше на мъж и се разнесе веднага след като Мазо натисна бутона, до който пишеше „А. Трекио“.
- Вече съм сигурен - отговори братът и се ухили. Жълтите краища на зъбите му правеха усмивката му толкова заплашителна, колкото му се искаше да бъде.
На Умберто му трябваше само миг, за да прецени ситуацията. Имаха логистично предимство - целите им се намираха заедно, в затворено пространство, без никаква представа, че са преследвани. Нямаше причина да не продължат с плана си.
Умберто не обърна внимание на гласа на Трекио по домофонната уредба и кимна към Мазо, който извади тежък метален лост от раницата си. Без да се замисли, мъжът стовари острия му край в ключалката на двойната врата, огромните му раменни мускули се напрегнаха. Той съпроводи действието си с доволно изръмжаване като дете, което си играе на някаква игра. Един миг по-късно братята се намираха в жилищната сграда. Мазо върна лоста в раницата си и извади от нея дълга около метър тежка верига, на чийто край имаше железен катинар. Той я уви около ръкохватките на двете врати, така че между тях не останаха повече от два сантиметра луфт, и заключи кофара.
Жълтите му зъби лъснаха в широка щастлива усмивка. Коефициентът на интелигентност на Мазо не го поставяше сред най-умните злодеи в Рим, но не можеше да му се отрече, че беше добър в онова, което правеше.
Никой нямаше да напусне тази сграда, преди той и Умберто да приключеха с работата си.
Габриела вдигна поглед от мобилния си телефон, където „Пропуснато обаждане: Непознат номер“ продължаваше да е изписано на светещия дисплей. Александър стоеше близо до входната врата, пластмасовата слушалка на жилищната домофонна уредба все още беше в ръката му.
- Очакваш ли иякого толкова късно през нощта?
- Никого. - Трекио преглътна, ослушваше се за гласове от улицата, но сигналът беше прекъснал.