- Разкриването на медицинските събития постига ли резултатите, които преследваме? - попита друг член на борда.
- Питаш дали хората свързват А и Б ли? - Мъжът, който беше заговорил първи, се казваше Реджо и изглеждаше така, все едно никой не можеше да помрачи доброто му настроение. - Разбира се! Как биха могли да не го сторят? Нарича се „да се възползваш от случая“ и ние се възползвахме перфектно. Едно малко събитие във Ватикана и всички спечелихме от това. Каквото и да предложим след това, хората ще го приемат за чудо. Точно както Катерина предвиди.
- „Приемат“ съвсем не е правилната дума, Реджо. - Мъжът, който отговори, беше излъскан, безупречно поддържан и без проблем можеше да се снима за плакат на кампания по красота. Светлосиният му раиран костюм имаше три старомодни седефени копчета, а перфектно ушитите ръкави оставяха достатъчно място за маншетите на кремавата му риза отдолу, чиито копчетата бяха златни. Думите на мъжа съвсем не бяха толкова лъскави обаче. - Тези хора не рекламират някой продукт, който продаваме. Излекуваш ли болните им, те започват да благоговеят. Това са истински човешки същества, които изпитват истински чувства.
Призивът за искреност звучеше двулично от такъв изкуствен човек, но зад високите му скули изражението му беше истинско.
Двата телевизора на стената продължаваха да излъчват материалите, които бордът гледа по-рано, след петнайсет минути повторения на едни и същи репортажи, те бяха изключили звука. Всички канали се бяха съсредоточили на тази тема. Две италиански болници, които се занимаваха с два много специфични вида нелечими медицински състояния - генетичната слепота и терминален рак - бяха съобщили за необясними масови изцеления. Новинарските блокове предаваха непрекъснато интервюта с разплакани членове на семействата, които ликуваха от тези добри новини, с малки слепи дечица, които признаваха, че бяха прогледнали, както и с лекари, които бяха колкото радостни, толкова и объркани. И над всичко това думата „чудо“ танцуваше на езиците на набожните и вярващите.
- Недей да бъдеш сантиментален - обърна се към директора с раирания костюм един от колегите му. Той имаше също толкова пари и корпоративен стаж, колкото повечето от присъстващите, но мъжът не споделяше същия моден интерес във външния си вид. Беше облечен в обикновена риза и панталон, които беше закупил през 1983 година. Лицето му беше набръчкано като орех и носеше следите на дългогодишен опит. - Колкото по-истинско, толкова по-ефективно - продължи той. - А ти си глупак, ако смяташ, че това не е продукт – директорът посочи първо към екраните, а след това и към папките им - или че това не е маркетинг. Пред нас се разкрива възможност, атмосферата е подходяща, ние се намесваме и вземаме контрола в наши ръце, за да получим онова, което желаем. Оръжия, новини, чудеса... има ли значение какво предлагаме?
Не последва отговор. В папките пред тях се съдържаше информация за публични похвати и стратегии за справяне с нуждите на масовия пазар, както и с потребителското отхвърляне и обществения негативизъм - разглеждаха настоящия план както всеки друг главен продукт, който бяха пускали до момента в историята си. Единствената разлика беше, че този път целта им да привлекат публичния интерес не беше, за да продадат продукт, а за да унищожат враг. Макар това да не беше нещо ново за тях. Бяха го правили и преди, безброй пъти, разбира се, не на толкова високо ниво и с толкова висшестояща цел.
- Нещата ще започнат да се движат още по-бързо от този момент насетне. - Директорката говореше спокойно, пръстите ѝ почукваха леко по дебелите страници, винаги използваха най- добрата хартия. Тук не се работеше с евтина, Катерина я беше забранила. - Медицинските доклади вече са в медиите. Смятах, че ще минат поне ден-два, преди това да се случи, но единият от докторите се оказа малко по-набожен, отколкото предполагахме.
На първия от телевизионните екрани говореше Марчело Тедеско. Разкритието му за необяснимото излекуване на цялата му група от пациенти в терминален стадий на рак вървеше по всички нощни новинарски блокове, заедно със сензационното масово изцеряване в центъра за слепи деца в Пескара.
- Това означава, че финансовите фази на заблудата трябва да се установят, и то скоро - продължи Катерина Амато. - Ще започнат разследвания - може и да са започнали вече. От онова, което открият, ще стане ясно дали нашето начинание ще успее, или ще се провали.