- Добре ли си? - попита Трекио, без да сваля поглед от пътя, зави зад следващия ъгъл и се насочи към оживената улица.
Когато вече бяха вън от опасност, Габриела се обърна напред и се намести в седалката.
- Аз съм добре. Ти как си?
Александър я стрелна с бърз поглед.
- Супер съм. - Противно на отговора му, лицето му беше плувнало в пот, а изражението му беше измъчено.
- Кои бяха тези? - попита Фиеро, но бързо отговори на собствения си въпрос: - По начина им на действие и точния им мерник бих предположила, че са професионалисти. - Инспекторката се обърна назад, за да провери дали не са преследвани, но не успя да види никакви фарове или друго движение.
Трекио кимна.
- Подозирам, че са отговорни за смъртта на Крослър.
- Няма да споря - отвърна Габриела. - Връзката им със смъртта на професора е сигурна. Но това не ни помага да разберем кои са и какъв е интересът им в цялата работа. - Жената въздъхна дълбоко. Бързината, с която успя да се успокои и съвземе, беше в резултат на обучението и опита ѝ, на лицето ѝ бързо се изписа непоклатима решителност.
Александър караше колата към „Сотовия Игнацио Гуиди“ е максималната възможна за тези градски условия скорост и сравнително бързо увеличаваше дистанцията между тях и апартамента му.
Габриела рязко бръкна в дамската си чанта.
- Телефоните ни - каза тя. - Трябва да се отървем от тях.
- Моля?
- Начинът, по който звъняха... сам го каза - отвърна инспекторката. - Така са ни проследили до апартамента ти. Навярно са провели кратко проучване, намерили са телефонните ни номера и са ги хакнали, за да ни открият. Или просто са следвали добре познатия път на логиката. И в двата случая говорим за професионалисти, така че да задържим апаратите си не е особено добра идея. - Фиеро свали прозореца от нейната страна и секунда по-късно запрати мобилния си телефон през него. - Дай ми и твоя. Веднага.
Александър знаеше, че няма смисъл да се възпротивява, и бръкна в джоба си. Подаде апарата на Габриела, която веднага го изхвърли на улицата.
- Със сигурност са видели и колата ми - добави инспекторката, докато затваряше прозореца - и тъй като са достатъчно добри, за да проследят мобилните ни телефони до апартамента ти, няма да им представлява проблем да проследят и номерата. Трябва да изоставим Емилия, колкото се може по-бързо.
- Емилия?
Габриела го дари със свенлива усмивка, след което потупа пластмасовото табло е ръка.
- Емилия.
- Кръстила си си колата?
Инспекторката го стрелна със сериозен поглед.
- Тя е готина, тя е надеждна и допреди тази вечер беше в тип-топ форма. Заслужава име.
Изражението на Габриела беше напълно сериозно за няколко секунди, преди двамата с Александър да избухнат в смях. Напрежението от цялото преследване, от близката среща със смъртта най-накрая беше изпуснато в порой от усмивки. За един кратък момент облекчението, което Трекио изпита, беше нещо повече от успокоение, че са избегнали куршумите. Изпита облекчение, че отново е заедно с Габриела - старата Габриела, с нейните странности и нелеп енергичен смях. Чувстваше се облекчен, дори тази близост да продължеше само миг.
- Добре - най-накрая Александър се съгласи, - ще зарежем Емилия. В такъв случай не просто няма да знаем къде да отидем, но няма да имаме и с какво да отидем.
- Карай към изхода за „Реджина Елена“, намира се няколко пресечки надолу. Близо сме до метростанция „Поликлинико“. - Габриела погледна напред, към заобикалящия ги трафик. - Знам къде да отидем.
25
На следващата сутрин.
Понеделник, 6,44 часът.
Щабът на Швейцарската гвардия
Сутринта настъпи много по-бавно, отколкото му се искаше на оберст Кристоф Рабер. Работата можеше да се върши и през нощта, разбира се, но разпитите, които бяха наложителни, изискваха светлината на деня.
Нямаше никакво съмнение относно самоличността на мъжа, който комендантът на Швейцарската гвардия забеляза на видеото от вчерашната литургия. Тази сигурност обаче провокираше почти безкрайна поредица от нови неизвестни.
Мъжът на записите беше Арсений Копулов, бизнесмен, роден в Русия, който беше превърнал Италия в свой дом, след като избяга от съветското налагане на „неблагоприятни условия за привържениците на капиталистическата идея“, както ги беше нарекъл в едно от скандалните телевизионни интервюта преди години. Този човек беше станал един от най-големите и най-добри производители на лекарства в Италия. През последните години той оглавяваше „Алвентикс“ ЕООД, една от двете най-големи фармацевтични компании в страната и една от водещите десет в Европа.