Духовникът постави старческата си ръка върху рамото на коменданта, златният му епископски пръстен блестеше на оранжевата светлина на базиликата. Хватката на мъжа беше твърда като погледа му.
- Изведи всички хора от тук - каза Витери и посочи към богомолците и туристите, които все още се разхождаха наоколо, - след което запечатай Ватикана.
3
9,34 часът.
XVI полицейски участък, Монтеверде, Рим
Шестнайсети участък на италианската Полиция ди Стато в Монтеверде представлява незабележима сграда, кацнала по средата на жилищен блок в един от кварталите в близост до центъра на града. Повечето хора, които преминават покрай нея, нямат представа, че зад монотонната фасада се крие един от най-активните римски полицейски участъци, членовете, на който работят заедно с карабинерите и Гуардия ди Финанца[10], за да завършат местната инфраструктура на изключително комплексната национална полицейска система на Италия.
Във вътрешността на участъка, в офис, който беше по-незабележителен и от сградата, в която се намираше, Ispettore Габриела Фиеро въздъхна дълбоко и гневно. Бюрото, зад което стоеше, беше направено от метал и да се каже за него, че е по-скоро функционално, отколкото красиво, щеше да е акт на грандиозно омаловажаване на фактите. То беше грозно, също като изкривените метални рафтове на едната стена и двата алуминиеви шкафа за папки на другата, които изглеждаха очукани и износени навярно още от деня на своето създаване. В помещението нямаше прозорци, което беше една от причините Габриела да не украси стените с плакати и грамоти. Не си струваше усилията. Никой не идваше при инспектор Фиеро, за да се впечатлява от подобни неща. Малцина въобще влизаха в офиса ѝ. А грозното си беше грозно, дори върху него да се сложи плакат.
Габриела погледна към своя елегантен часовник Bulova, едно от малкото луксозни неща в иначе скучния ѝ живот. Червата ѝ куркаха. За нормалните хора обядът щеше да е на няколко часа в бъдещето, но тя знаеше, че това не се отнася за нея. Не и днес. Ако въобще съумееше да се вреди за храна, щеше да се случи доста по-късно от нормалното. Беше затрупана с толкова много канцеларска работа, че можеше да засрами дори самия Атлас[11], и всеки път когато стигаше до края ѝ, опротивелият ѝ началник, Sostituto Commissario[12] Енцо д’Антонио, добавяше още към купчината.
Денят щеше да е доста, доста дълъг.
Габриела Фиеро работеше за Полиция ди Стато вече над четири години и всяка една от тях беше прекарана в борба с шефа ѝ. Когато в началото постъпи на работа, Д’Антонио я държа на най-нисшия пост agente много по-дълго, отколкото беше нормално. За известно време Габриела си задаваше въпроса дали няма да се пенсионира със същия чин, с който беше дошла тук, но след известно време началникът ѝ ѝ даде повишението, принуден от случай, върху който тя работи преди две години и който достигна до националните новини. Д’Антонио ѝ го беше дал, защото го смяташе за безнадежден - подарък, който трябваше да унижи и очерни Фиеро. Разследването обаче се превърна в главна новина: финансови скандали в Църквата, убит кардинал в чужбина. Началникът ѝ нямаше как да ѝ спести няколкото на- шивки - даде ѝ ги, но неохотно.
Причината за враждебността на Д’Антонио към Габриела си оставаше загадка за нея, макар да имаше някои предположения. Фактът, че беше жена, определено го дразнеше, мъжът беше отявлен женомразец. Това бе достатъчно, за да се обясни ненавистта му - за него тя беше натрапница, посмяла да си вре носа в мъжките работи. Към всичко това можеше да се добави и хубавият ѝ външен вид, което влошаваше нещата още повече.
Щом ставаше въпрос за жена, поне трябваше да е толкова грозна, колкото беше и самият Д’Антонио. Освен всичко останало Фиеро беше израснала в добро католическо семейство и беше съумяла да запази вярата си досега. Началникът ѝ от своя страна пък беше толкова отявлено неблагоразположен към каква да е религия, че въобще не смяташе това за положителна черта.
Може би причината за омразата му беше съвкупна, може би беше нещо напълно различно от изброеното. В крайна сметка заместник-комисарят на XVI полицейски участък на Монтеверде ненавиждаше своята подчинена и не правеше никакви опити да прикрие чувствата си.
Можеше да се започне от причината Габриела да е в офиса си днес. Тя беше назначена да работи всяка неделя през последните две години. Нямаше нищо случайно в това. Посещенията на неделната литургия - някога уважавана традиция - се бяха превърнали в хубав спомен, изтрити от живота ѝ от нейния шеф. Напоследък трябваше да се задоволява със седмични служби и посещения в обедната си почивка в неделя, когато имаше възможност да отиде там и да се помоли на спокойствие.
11
Атлас или Атлант - титан от древногръцката митология, син на Япет и океанидата Климена, брат на Прометей. Отличава се с голяма сила. Наказан от Зевс да крепи на раменете си небето, защото участвал в бунта на титаните срещу боговете. - Б. пр.