Страх обзе Артър.
— Да не би да имам власт да ти дам тези права?
— Ти си чистокръвен човек, нали?
— Разбира се.
— Значи имаш власт да предоставяш права на кандидатстващите за тях божества.
— Така ли се прави наистина?
— Ти как мислиш, че са дошли другите на Земята?
— Никога не съм се замислял.
— Богомолци са ги поканили — ето как.
— И какво получавам в замяна?
— Каквото ти е нужно. Ще превърна гореспоменатата златна мина в куп разтопена лава, която никой няма да разкопае поколения наред.
— Точно това ми е нужно, така си е — съгласи се Артър.
— Тогава, договаряме ли се?
Артър имаше чувството, че се набутва по-надълбоко, отколкото очакваше. Но май че, ако искаше да се възползва от услугите на Лийфи, нямаше къде да върви. А Лийфи му изглеждаше съвсем приличен бог, малко лудичък може би, но пък много съчувствено настроен.
— Аз май съм навит.
— Мога да се присетя за още някоя и друга точка — рече Лийфи. — Ще ги напиша в документ, и ще можеш да го подпишеш.
— Необходимо ли е?
— О, да. Не се знае, току-виж някой от Висшите богове поиска да провери тая работа.
— Кои са Висшите богове?
— Една тайфа парвенюта, които си въобразяват, че щом имат власт, то заслужават уважение. Не си напъвай мозъка заради тях. Това са си наши вътрешни работи. Хайде да слезем долу и да помолим сестра Хълга да ни напечата договорчето.
Артър имаше чувството, че събитията се развиват една идея по-бързичко, отколкото смогваше ги проумее. Но за да се спаси от последиците на необмислената си постъпка на Земята, се нуждаеше от бързи действия и реши да не противоречи.
Слязоха в приемната при сестра Хълга и Лийфи обясни, че с Артър ще сключват договор.
— Означава ли това, че ни напускаш, Лийфи? — попита Хълга.
— Точно така — отвърна Лийфи. — Искам да ти благодаря за цялата помощ, която съм получил от теб. Сега се чувствам много по-добре. Вече не страдам от тия шантави колебания в настроението.
— Според лекарите е редно да поостанеш още няколко века, за да са сигурни, че състоянието ти се е стабилизирало.
— Хей, никога през живота си не съм се чувствал по-добре!
— Сериозно, не ти препоръчвам да ни напускаш сега.
— Просто тури в пишещата си машина един пергамент и запиши каквото ти издиктувам. Сам ще преценя в какво състояние съм, сърдечно ви благодаря.
Сестра Хълга се обърна към Артър.
— Сигурен ли сте, че го искате?
— Сигурен е, сигурен е — обади се Лийфи. — Нали си сигурен, Артър?
— Ами да — отвърна Артър. — Нали разбирате, в доста затруднено положение съм…
— Давай да приключваме — подкани го Лийфи. — Хълга, пиши: Аз, Артър Фен, в качеството си на чистокръвно човешко същество, духом здрав и напълно способен да бъда страна в този договор, предоставям на Лийфи, свободно божество, за вечно ползване следните права…
Следваше списък от точки — всички онези, които бяха обсъдили в стаята на Лийфи и няколко, които не бяха споменати по-рано. Артър им се позачуди, но си затрая. Беше важно да приключи с това, докато богът все още е в настроение.
Най-накрая свършиха. Артър се подписа със стильото, което му подаде Хълга, а после и Лийфи удари един подпис.
— Това е то! — Лийфи сгъна пергамента и го пъхна в нещо като раница от клонки и мъх, прикрепена към гърба му с лозови ластари. — Практически потеглихме! Сигурен съм, че сестра Хълга няма да има нищо против да те прати по телефона обратно у дома. След малко идвам и аз. Първо трябва да уредя някои работи.
— Нали няма да забравиш? До изтичането на срока ми остават по-малко от три дни!
— Хей, малкият — подсмихна се Лийфи. — Не се тревожи, нали сме се разбрали. Ние двамата с теб честичко ще се виждаме, повярвай.
— Ако си готов… — присвитите устни на сестра Хълга съвсем ясно показваха какво точно мисли за тяхното споразумение.
— Готов съм — рече Артър. — Моля ви, телефонирайте ме у дома.
И тя го телефонира.
7
Щом се върна по телефонната линия от Дома на боговете в собствения си дом, Артър се строполи на леглото, твърде уморен, че да размишлява над последиците от стореното.
Когато на другата сутрин се събуди, той се зачуди дали всичко това не е било необясним сън.
Беше преполовил първото си кафе за сутринта, когато телефонът иззвъня. Беше Сами.
— Артър, имам чудесни новини. Голямото старо вулканище снощи е гръмнало. Облакът от прах се вижда чак от Рио.
— Ами мината?