— Какво? Да не си правил покупки на кредит?
Артър реши, че не е възможно да го обясни.
— Ще видиш. Хайде засега, Сами.
Забърза към къщи. Тъкмо се беше сетил, че има да храни цяла къща гладни богове. И няма пари за което.
Лийфи бе очаквал проблемът с парите да възникне. Той и другите богове бяха донесли буци златна руда от Царството на боговете, където явно имаше злато колкото си щеш, но нямаше къде да го харчиш. Артър отнесе рудата на анализ в близкия град Орландита, а после я превърна в пари в брой. С тях успя да закупи необходимите им припаси: цели пилета, зайци и овце. Боговете обичат да ядат храната си сурова. Артър ги умоляваше да пробват нормална, сготвена храна, но те държаха на предпочитанията си.
Артър се боеше, че това ще му навлече неприятности, и ето на, същата вечер на вратата му цъфна ченге и му съобщи, че съседите го обвинявали, че бил открил кланица в жилищен квартал. И наистина, дворът беше осеян с едри, добре оглозгани кокали. Артър обеща да разчисти.
На ченгето му беше любопитно какво ли става там вътре.
— Някакви хора са отседнали у вас, така ли?
— Приятели на семейството. Само за малко.
— Да не криеш случайно нелегални?
— Аз?! Не.
— Според мен ще е по-добре да ги видя тия твои роднини.
— Спят.
— Събуди ги тогава.
— Не може ли някой друг път?
— Приятелче, казах — сега.
Артър отиде в спалнята. Боговете спяха, омотани в смрадно кълбо. Събуди ги. Те се заизмъкваха от леглото, като се разсукваха един от друг. Най-накрая Луума намъкна една розова фуста и заяви:
— Аз ще говоря с тоя.
— Май по-добре недей. Не щем неприятности.
Тя се ухили насреща му.
— Ние обичаме неприятностите.
Щом тя излезе навън, подпухнала и не мязаща на човек, полицаят се облещи — не можеше да повярва на очите си.
— Е, к’ъв ти е проблема?
— Трябва да видя документите ви.
— О, така ли? — Тя го изгледа похотливо. — Мога да ти покажа много повече от наръч тъпи хартийки, готин.
— Само документите — ченгето се дръпна назад с ръка на пистолета.
Тя протегна кльощава, космата ръка и го стисна за гърлото.
— Слушай какво, пич — рече му тя. — На твое място просто бих забравил всичко това. Разбираш ли ме какво ти казвам?
— Аааарргх — отвърна ченгето. Задушаваше се.
— Защото, ако искаш да си имаш неприятности, за тебе имаме колкото си щеш.
Тя впери в него зъл поглед. В очите й трепкаха зловещи светлинки. Ченгето не успя да сподави хленча си. Тя го разтресе като плъх, после го блъсна назад.
— Схвана ли? — Разтресе го отново, пусна го и се прибра вътре.
Ченгето, в силен потрес, поприглади униформата си и погледна Артър.
— Какво беше това?
— Кое?
— Онова.
— Нищо не съм видял — отвърна Артър. — Добре ли сте, полицай?
Полицаят се разтрепери, после се стегна и измърмори:
— Тука става нещо, но хич не ща да знам какво. Никакви животни в сградата повече, освен ако не се сдобиете с разрешително. Ясно?
— Ясно.
— И да не се повтаря. Сериозно, не ща да ми се налага да се връщам тук. Разбрахте ли ме?
— Разбрах — отвърна Артър. — Съчувствам ви.
Ченгето се качи обратно в полицейската кола и потегли отначало бавно, после с все по-нарастваща скорост.
10
С четирима неуправляеми богове в къщата животът на Артър се превърна от непредсказуем в напълно хаотичен. Първа грижа на боговете беше храната — те я обичаха жива, кървава и изобилна. Артър ги умоляваше да не закачат животните в квартала. Те отстъпиха — взеха да върлуват по-надалеч; извършваха набези по целия окръг и мъкнеха кучета, котки, прасета, пилета, овце и кози — предпочитаната от тях диета. Но въпреки всичките си усилия, като че не бяха способни да различават уличните псета и котаци от домашните любимци. Животните продължиха да бъдат внасяни в къщата на Артър по малките часове и после или ги изяждаха сурови, или ги плясваха в голямата Артърова тенджера за спагети да поомекнат малко.
Това не мина незабелязано. В местните вестници се появиха статии относно внезапното увеличаване на кражбите на добитък и животни из целия окръг Магнолия, та чак до Броуард и Дейд. Лийфи се върна там, откъдето беше дошъл — където и да беше това — и довлече още злато. Артър го обърна в пари и след няколко проби купи кървавица — в сандъци от по двайсет и пет кила. Боговете я нагъваха сурова. Освен това им хареса хоризото — несготвено, и Артър даде специална поръчка за ежедневни доставки в близкия специализиран мексикански ресторант.