Храната не беше единствения разход. На боговете им трябваха и дрехи, а освен това изискваха големи количества полускъпоценни камъни за украса на олтарите, които си бяха издигнали по кьошетата из къщата. След като на боговете им се свърши златната руда, всичкото това го плащаше Артър. И скоро усети удара. Парите от златната руда бяха похарчени до шушка, а чекът му от мината се бавеше в очакване на резултата от разследването за борсови измами.
По това време намина и годеницата на Артър. Мими беше дребничка, с провиснала коса в миши цвят, едни такива никакви прасци и скромна гръд. Когато го посети, беше облечена в колосана блуза с рюшчета, права пола и лачени чепички с прост, но класически модел.
Мими и Артър се бяха запознали в големия магазин на «Сакс» в търговския център на Таити бийч. Една от Артъровите лели му беше подарила за рождения ден квитанция за подарък на стойност петдесет долара и той беше отишъл в «Сакс» да види за какво би могъл да я похарчи. Като че нищо не влизаше в обхвата на тази цена и той беше отишъл на главния щанд да попита не може ли да върне квитанцията срещу пари в брой.
Мими работеше на щанда за услуги. Тя му съобщи, че осребряването на квитанции за подаръци не съответствало на политиката на магазина и му предложи да си купи вратовръзка. Артър й сподели, че изобщо не носи вратовръзки и няма да може да си избере. Мими го придружи до щанда за вратовръзки и му избра една с десен в оранжеворозово и сярножълто. Каза, че отивала на тена му. Артър й благодари — беше решил, че е комплимент.
После отидоха да пият кафе и си поприказваха. Артър бе възхитен от нейната изисканост. Тя хареса податливия му вид, толкова важен, когато очакваш да дресираш един мъж за добър глава на семейство. Мими беше дребничка, с хубавичко кукленско личице. Артър беше висок и прегърбен и приличаше на тромав, млад Ейб Линкълн в разконцентрирания си етап, преди да му текне гениалната идея да спаси своята страна и да освободи робите. Изисканост и характер, чийто главен елемент е податливостта. Каква чудна двойка би излязла от тях! Е, как да го пропуснат?
Започнаха да излизат заедно. На него му харесваше държанието й на почти недостъпна. В този век на жени, лягащи с когото им падне и със стряскащи похотливи мераци — поне такива ги даваха по филмите — това показваше, че добре възпитана. Тя се възхищаваше на ръста му: твърдеше се, че високите мършави мъже са по-добри в бизнеса от техните по-дребни и по-закръглени колеги, поне според «Психологията днес».
Семействата им, макар и не точно да танцуваха от радост, поне се отнасяха толерантно към техния избор — бяха ги отписали и двамата още преди години, макар и по различни причини. Мими, двайсетгодишна, завършила преди две години гимназия в Палм Бийч, искаше вече да се махне от бащиния дом и да свие свое гнезденце. Артър, двайсет и седем годишен, с диплома по сравнителна митология искаше жена да шета из неговата наследствена къща.
Артър купи на Мими годежен пръстен с малък кремав диамант — чрез Сами, който имаше връзки навсякъде. Мими реши, че пръстенът стои добре на нейната ръчичка. Те обявиха годежа си, но когато хората ги питаха кога ще определят датата, почваха да увъртат.
След като опозна Артър по-добре, Мими заподозря, че всъщност не е толкова податлив, колкото изглежда. Артър винаги се стараеше да угоди, но притежаваше дълбоко вкоренена неувереност и липса на предприемчивост, които си личаха все повече с изминаващите седмици и месеци. Що се отнася до Мими, макар да беше хубавичка, изящна и с изискани обноски, тя притежаваше и дълбоко вкоренена проклетия, мъчна за прикриване. Сами, който нямаше навикала съди хората, но се мислеше за смешник, я беше оприличил — заради силно полегатото чело и издадената напред долна челюст с двата изящно стърчащи предни зъба — на пор в атака, покачен на токчета. На Артър не му беше смешно. Той смяташе, че тя е красива. Досещаше се, че в някои отношения двамата с Мими не си подхождат, но я обичаше, и по-точно казано, желаеше я. Не че това го радваше особено — Мими бе отсякла, че докато не надянат халките, нямало да има джиджи-биджи, както тя наричаше най-висшия акт между мъжа и жената.
Напоследък помежду им се беше появило напрежение — откакто Мими беше започнала да осъзнава, че от притежателите на докторат по сравнителна митология първокласни кандидати за развиващ се мобилен бизнес не стават, колкото и да ги ръчкаше женицата. Що се отнася до Артър, той просто я караше някак си и се надяваше нещата да се оправят.
Напоследък не се разбираха твърде добре. Разплатата дойде скоро след пристигането на Лийфи, когато един ден Мими се отби неочаквано с последния бестселър — екземпляр с автограф от «Как да успеем в бизнеса така, както не сме и сънували, дори и без да го искаме!». Беше го купила на Артър от книжарницата в търговския център, след като го намери на лавицата с надпис «Купете си ги задължително!».