Артър я посрещна на входа, но — нещо, нехарактерно за него — не я покани да влезе. Мими го отбеляза и макар и да не беше възнамерявала дори да стъпва в къщата — по този начин отбягваше спазматичните му пристъпи на страст, които винаги размазваха грима й — фактът, че този път не я покани да влезе, й се видя дълбоко подозрителен.
— Няма ли да ме поканиш? — попита Мими с онази прямота, която Артър бе намирал за толкова пленителна в началото на тяхното познанство.
— Ами, имам малко гости и е страшно разхвърляно — оправда се Артър и с това затвърди решителността й да разбере какви ги върши той наистина.
— Искам чаша вода — рече Мими. — Толкова е горещо.
— Почакай тук, ще ти донеса — Артър се втурна в къщата и затръшна вратата в лицето й.
Мими го изчака вбесена да се върне с чаша, пълна до половината с хладка чешмяна вода. Изпи я изискано, подаде му чашата и попита:
— Няма ли да ме запознаеш с приятелите ти?
— Те всъщност не са ми приятели — обясни Артър, геният на неубедителните извинения.
Щеше да е по-добре, ако родителите му го бяха съветвали повечко. Но баща му, добродушен адвокат, голяма клечка без малко, и майка му, която отглеждаше цветя и яздеше коне, бяха загинали преди пет години на връщане от международното летище «Орландо», където бяха ходили на конгрес по бридж. Причина за смъртта им беше един размахал «Узи» младок в рязан «Корвет», който, след като забелязал жизнерадостната четчица, бодната на тиролската шапка на господин Фен, го сбъркал с богат германски турист и го гръмнат. Обяснението, дадено от младежа на последвалия съдебен процес — че му бил сбъркал самоличността — не успя да го отърве от двайсетгодишната присъда с много добри шансове за освобождаване под гаранция след пет години.
— Не са ти приятели, значи? Какви са ти тогава? — попита Мими.
— Ами всъщност познати. Дори и такива не са ми, просто хора, на които дължа услуга. Какво ще кажеш да се видим днес в «Слава богу, че е петък»?
Неубедителен, запъващ се и тонът му — виновен!
— Срамуваш ли се от мен, Артър?
— Не! Как можа да си го помислиш? Просто…
— Тогава ме покани и ме представи.
Артър разпозна моралния форсмажор и капитулира.
— Щом настояваш — рече той с нещо, което у един по-хладнокръвен мъж би било достойнство.
Мими влезе. Първото нещо, което видя, беше Луума, просната на кушетката с половин сурово пиле в едната ръка, литрова халба бира в другата и чиния със салца и пържени картофки на корема. Зяпаше блудкав сериал по телевизора на Артър.
— Мими, това е Луума. Луума…
— Здрасти, маце — Луума скочи на крака кошмарно енергично и пръсна картофки и салца по целия под. Избърса мазната си длан в полата си, която представляваше половин топ кадифе, халтаво увито около огромното й буцесто туловище, и я тикна под носа на Мими.
Мими изгледа въпросната ръка, като да беше разлагаща се радиоактивна риба, стисна храбро пръстите и отдръпна своята.
— Минавате през града ли? — попита тя в героичен опит за онова, което в нейните кръгове минаваше за нормален разговор.
— Тцъ, ще поостанем — отвърна Луума, а после се изцепи оглушително: — Хей, Лийфи, ела тука да се запознаеш със сладураната на Артър!
Лийфи излезе от банята, увит в кърпа, твърде маломерна, че да скрие изцяло гигантския му член.
На Мими й стана много трудно да води учтив разговор, макар Лийфи да се изразяваше съвършено коректно в своя малко нещо трескав и витиеват стил. Но онова, което довърши картинката, беше Ях — той излезе от задната спалня, облечен в пола от кожи на прасенца-сукалчета, с които се беше сдобил от местния касапин; онзи си беше помислил, че иска да ги готви и да ги яде, не да ги облича така както си са. Облеклото на Ях всъщност беше едно съвсем подходящо облекло за бог на детеубийството. Но то окончателно довърши Мими, на която мигом й се догади при гледката на черната кръв, бликаща от нескопосните шевове.
— О, Божичко! — възкликна тя. — Май ще повърна.
И тъкмо тогава из задната стая изскочи Роте.
— Може ли после да го изям? — попита той нетърпеливо.
Мими си тръгна страшно припряно. На другия ден тя изпрати на Артър годежния пръстен (беше го дала на оценяване и реши, че не си струва да го задържи) заедно с хладна бележка, с която го уведомяваше, че разваля годежа.