— Не исках да те безпокоя, обаче тъкмо се връщам от Царството на боговете, та си рекох, че това ще ти хареса — той подаде на Артър крехка книга от палмови листа в найлонова подвързия. Беше «Жълтата книга на Тот». Артър я прие с благодарност. Беше в завидната позиция — самите богове да му носят книги за древните тайнства.
Час по-късно се отби Луума с «Великите жертвени записи на лумерийските асклепи». Не беше оригинал, а изключително добро копие, единственото на Земята, откраднато от централната библиотека в Царството на боговете.
А после, след вечерята, която Артър изяде в стаята си на поднос, нахълта Роте с «Диктати на воюващите височайши богове», а не след дълго го последва и Гегоман с «Книга на боговете: как да убиваме за удоволствие и святост».
Последните две от край до край бяха на езици, които Артър не можеше да разчете; но боговете винаги с радост се отбиваха да му попреведат това-онова.
16
В къщата на Артър цареше жега, навалица, хаос и воня. Сами искаше да купи съседната къща, че да се поразширят малко. Артър представа си нямаше, че къщата се продава.
— Семейство Самуелсън още не са взели окончателно решение — осведоми го Сами, — но им излязох с предложение, на което не могат да откажат.
— Но с какво ще я купиш? Не и с моите пари! Аз пари нямам. Още не съм си ги получил от оная работа със златната мина.
— Няма да харча парите ти — успокои го Сами. — Ще купя къщата с последния товар злато и скъпоценни камъни, който ми доставиха боговете.
— Стигат ли?
— Ще стигнат, докато почне да идва десятъкът.
— Десятъкът?
— От новопосветените в нашата вяра.
— Не знаех, че имало и такива.
— Първият товар трябва да пристигне след половин час. Имаме време тъкмо колкото да отидем до съседите и да приключим със сделката.
— А аз за какво съм ти?
— Ела да видиш как става.
Отидоха до съседната къща и позвъниха. На вратата се показа Джосая Самуелсън — пълен, беловлас пенсиониран ортодонт.
— Пак ти! — възкликна той. — Този път и Артър си довел. Здравей, Артър.
— Здравейте, господин Самуелсън.
— Как е гос’жата? — попита Сами.
— Още се мъчи с онова кожно възпаление. Такива язви не си виждал. Единственото нещо, което я облекчава, е кисненето във вана с вазелин.
— Много съжалявам да го чуя — рече Сами. — Нали си спомняш, миналата седмица те предупредих, че върлува.
— Спомена нещо за магия.
— Да, това е работа на боговете — обясни Сами. — Като не става на тяхната, правят магии. Помолих ги да не правят така, ама нали ги знаете — богове.
— Освен това мен почна да ме боли зъб — рече Самуелсън. — Но зъболекарят ми нищичко не може да открие.
Сами поклати глава.
— Магията за зъби. Казах на Роти да не я прави. Но той така се разстрои.
— Че защо ще се разстройва един бог?
— Вече така му е писнало да спи с другите богове в къщичката на Артър, че чак му се драйфа. Иска да си има своя къща. Всички богове искат.
— Защо тогава не му купиш къща? Къщи за продан да искаш!
— Но те не са съседни на Артъровата.
Самуелсън сви претенциозно рамене.
— Значи, ще му се налага да изминава две-три преки, за да се види с приятелчетата си.
— Не, изобщо не става въпрос за това. Имотите трябва да са един до друг, за да оформят единно свещено затворено пространство. Наричаме го теменос.
— Опитвате се да превърнете тия две къщи в нещо като обител?
— Тези двете и още няколко, господин Самуелсън. Имаме предложения за имота от другата страна и за този отзад. Убедени сме, че до края на седмицата ще уредим сделката. Точно както още сега веднага ще се уговорим за вашия имот.
— Заплашвате ме, а?
— Съвсем не — отвърна Сами. — Просто ви предричам, че ако сега си мислите, че имате дертове, изчакайте само да видите какво са ви намислили боговете другата седмица. Но вие не искате това, затова хайде да влезем вътре и да прегледаме тия документи на чаша от великолепното кармелско вино на жена ви.
— Какво пък, по дяволите — възкликна Самуелсън, — ние и без това смятахме да се местим в Маями Шорс. Този квартал вече кучета го яли. Не че искам да ви обиждам.
— Не сме се и обидили — отвърна Сами, положил едната си длан на рамото на Самуелсън, като лекичко го подтикваше навътре, а с другата измъкваше документите от вътрешния джоб на якето си.
След три дни семейство Самуелсън се изнесе. Сами реши да използва новоосвободилата се къща за провеждане на курсове. За първия час доведе и Артър.