Приелите новата религия ги докараха с камион от окръжното изтрезвително в Дейд. Десет души — седмина мъже и три жени, всичките бая поочукани от живота. Бяха им платили по десет долара на парче да приемат НСР ПДБ и да вършат някаква работа в споменатата организация, подробностите по-късно. Те се нагласиха по сгъваемите столове, подредени от Сами.
— Сега ме слушайте — рече Сами. — Избрах вас, защото всичките разправяте, че искате да работите, ама не можете да си намерите работа. Нали така?
— О, така си е — обади се един от мъжете. — Нас никой не ще да ни наеме, щото сме пияндета.
— Аз нямам нищо против пияндетата — заяви Сами. — Вие може да сте си пияндета и пак да работите за мен.
— Да сме си пияндета? Искаш да кажеш, че не се опитваш да ни накараш да спрем пиенето?
Сами поклати глава.
— В тази организация насърчаваме пиенето по време на работа.
Лицата на новите попълнения мигом светнаха. После един от тях се сети за един проблем.
— Ама откъде ще взимаме пиенето?
Сами се усмихна.
— Нашата организация ще ви снабдява с алкохол. Както и с малко джобни пари.
Пияндетата си обмениха погледи, изпълнени с щури догадки. Това беше същинска сбъдната мечта. Мечтата на пияницата! Но къде ли се криеше уловката?
— И кво тря’а да правим за т’ва, гус’ине?
— Очаквам от вас всяка седмица да довеждате минимум двама души, които да приемат новата вяра.
— Дори и пияници?
— Трупове, ако щете — отвърна им Сами. — Стига да имат валидна регистрация за гласоподаватели. На този етап е важна бройката.
Пияндетата закимаха. Дотук бяха схванали. А сега, къде беше пиячката?
Но Сами не беше свършил.
— Освен това очакваме от всички вас да поддържате валидни регистрационните си карти на гласоподаватели и да сте готови да гласувате когато, където и както ви кажем.
Пияндетата се позамислиха над това. Току-що бяха открили къде е уловката в това предложение, твърде добро, че да е истинско. Един се обади:
— Не е ли незаконно да се купуват и продават гласове?
— С нищо не противоречи на божествения закон — отвърна Сами.
Пияндетата закимаха, успокоени, че са намерили разрешение на този мъчен въпрос на съвест.
Първото пиянде се обади:
— Хей, за мене не е никакъв проблем. Ама ако ченгетата разберат за тая работа, ще стане напечено.
— За ченгетата не бери грижа. Аз ще се постарая да са добрички.
— И за кого ще трябва да гласуваме?
— Ще ви кажем, дотогава — много време.
— А къде е пиенето?
— Елате в кухнята и си налейте.
17
Когато Мими развали годежа си с Артър, тя очакваше на другия ден той да й се обади, да почне да й се подмазва по онзи свой умилителен начин и да я моли да размисли. Тъкмо това възнамеряваше да направи и тя, след като му прочете лекция на тема как се държи със света изобщо и с нея в частност. Самоусъвършенстването на Артър беше една от любимите й теми и тя очакваше с голямо нетърпение този разговор. Но часовете минаваха, а Артър не се обаждаше, и тя отначало се подразни, а после изпадна в смут. Хрумна й, че тук става нещо, надхвърлящо рамките на нейния опит. Тъй като не знаеше какво да прави, позвъни на Сами.
Вечерта Сами я заведе в «Слава богу, че е петък» да обсъдят проблема.
— О, Сами — възкликна Мими, докато си пийваше от своя «Рой Роджърс». — Тези изчадия са чудовищни, просто чудовищни. Как е могъл Артър да ги пусне в дома си?!
— Трябва да разбереш — отвърна Сами. — Чудатото им поведение се дължи на основателни причини.
— Какви причини?
— Чудовищното — обясни Сами, — за съвременния човек е единственият начин да се приближи до свещеното.
— Наистина ли?
Сами кимна.
— Нашият век не е време за мекушавите образи на отколешната религиозност. Те вече не вършат работа. Боговете, истинските богове са създания, излезли от кошмарите.
— Не мога да повярвам — възкликна Мими.
— Сама ги видя.
— Да, видях ги. О, Сами, толкова бяха ужасни.
— Това е новата парадигма — заяви Сами със самодоволството на човек, който е много вътре в нещата.
Мими се замисли. Ресторантът бе изпълнен с жуженето на разговори и приглушена музика. Хората седяха по масите с питиета пред себе си и се забавляваха. И Мими искаше да се забавлява. Но открай време на нея не й беше много ясно как точно се прави това. Емоциите вътре в нея винаги воюваха помежду си. Ужасяваше се от онова, което желаеше, желаеше онова, което я ужасяваше. Тя беше човек сериозен и въпреки това й се искаше да бъде весела, безгрижна, фриволна. Артър й се беше сторил добър компромис. Беше също толкова въздържан, колкото и тя, по никакъв начин не можеше да го наречете лекомислен. И все пак професията му, митографията, беше странна, тайнствена, може би дори малко опасна. Беше впечатлена от старите книги, амулетите и талисманите, които той събираше. Те притежаваха аура на нещо древно и неизразимо. Нещо много сериозно, но не съвсем приятно. И това я вълнуваше. Дори възбуждаше в нея — макар че никога не би го признала дори пред Сали Джийн, най-добрата й приятелка — сексуална тръпка.